Докато българският земеделски сектор стяга редиците за делегацията в Брюксел на 18 декември, е време да погледнем ситуацията през призмата на фактите, а не на емоциите. Предстоящата демонстрация на Copa-Cogeca е мащабна и обединява справедливото недоволство на хиляди производители от цяла Европа. Това не е просто вик срещу вноса от Южна Америка, а отчаян опит да се защити финансовото бъдеще на сектора. Въпросът обаче не е дали фермерите са прави в исканията си, а дали техният глас може да надвика новите геополитически приоритети на Съюза точно в този исторически момент.
Протестът срещу Меркосур: Закъсняла реакция или символично сбогуване?
Трябва да бъдем обективни – исканията на фермерите имат тежка икономическа обосновка. Европейските производители са притиснати от двойни стандарти, като от тях се изисква да спазват най-строгите зелени и санитарни норми в света, докато потенциалният безмитен внос от Южна Америка често идва с по-ниска себестойност и различен екологичен отпечатък. Страхът, че сделката с Меркосур ще постави европейското производство в неконкурентна позиция, е напълно валиден. Но календарът на събитията превръща този протест в закъсняла реакция. Демонстрацията е насрочена за 18 декември, само 48 часа преди планираната среща на върха в Бразилия, където се очаква подписването на сделката. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен ще пътува за Фос до Игуасу часове след като тракторите напуснат Европейския квартал. Тоест, демонстрацията няма да спре процеса, а по-скоро ще послужи за фон на новините за нейното заминаване, тъй като геополитическият валяк вече е задвижен и решението изглежда взето на най-високо ниво.
Битката за бюджета: Шумна, но обречена?
За разлика от търговските преговори, битката за бюджета на ЕС изобщо не е тиха и е основен двигател на предстоящия протест. Фермерите отлично осъзнават, че на 18 и 19 декември Европейският съвет ще обсъжда парите за следващия програмен период и Многогодишната финансова рамка след 2027 г. Именно затова те ще бъдат под прозорците на лидерите. Големият въпрос обаче е дали ще постигнат нещо реално. Ситуацията е коренно различна от предишни години, защото „тортата“ на европейския бюджет не расте, но гърлата около нея се увеличават. Европа е изправена пред безпрецедентна необходимост да финансира своята отбрана, сигурност и възстановяването на Украйна – пера, които изискват стотици милиарди евро свеж ресурс.
В тази нова реалност земеделието, което традиционно е най-големият бенефициент на европейски средства, се превръща в най-удобния донор за новите приоритети. Финансовите министри са поставени пред тежък избор между танковете и тракторите. Докато протестиращите ще настояват за запазване на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП) и инфлационна индексация, лидерите вътре в залата ще търсят пари за снаряди и киберсигурност. Вероятността земеделският бюджет да бъде „замразен“ или реално намален чрез инфлацията е огромна, независимо от децибелите на площада.
Големият парадокс: СВАМ за мен, но не и за теб
В исканията на протестиращите има и един чисто икономически парадокс, който отслабва преговорната им позиция пред Брюксел – отношението към Въглеродния данък на границата (CBAM). От една страна, фермерите агресивно настояват торовете да бъдат изключени от обхвата на CBAM. Логиката им е ясна: ако обложим вноса на торове от Русия, Египет или Турция с въглероден данък, себестойността на продукцията в Европа скача драстично.
От друга страна обаче, същите тези фермери настояват за „огледални клаузи“ в търговията с храни (например срещу Меркосур). Какво представлява „огледалната клауза“ на практика? Това е точно механизъм тип CBAM, приложен върху храната – облагане или забрана на внос, който не отговаря на нашите екологични стандарти.
Получава се икономически оксиморон: секторът иска либерален режим за своите разходи (внос на евтини, „мръсни“ торове без такси), но настоява за протекционистичен режим за своите приходи (бариери пред вноса на храни). Тази двойственост („Искам свободен пазар на входа и защитен пазар на изхода“) се вижда ясно от технократите в Комисията и прави аргументите на Copa-Cogeca по-лесни за оборване. Не можеш да искаш глобализация за суровините си и локализация за продуктите си едновременно.
ПР акция или реална политика?
Трагизмът на ситуацията е, че дори мащабен протест на 18-ти трудно може да обърне тази макроикономическа и военна логика. Докато прожекторите и камерите ще са насочени към лозунгите срещу Урсула фон дер Лайен и Меркосур, вътре в залите на Съвета може да бъде договорена финансова рамка, която да удари сектора много по-тежко от всяко търговско споразумение. Вместо да се борят за „огледални клаузи“ и интелигентни механизми за защита, синдикатите залагат на стратегията на силовия натиск, която в момента се сблъсква със стената на военната необходимост.
Равносметката е отрезвяваща. На 18-ти декември Европа ще види гневни фермери, които се борят за оцеляването си. На 20-ти Урсула фон дер Лайен най-вероятно ще бъде в Бразилия за снимка с лидерите на Меркосур. А някъде между тези две събития, в сянката на димките, финансовите министри ще трябва да решат дали да купят спокойствие на фермерите или сигурност за границите. И в края на 2025 година, за съжаление на земеделския сектор, сигурността е валутата с най-висок курс.
Ася Василева
