Ако имаше нужда от доказателство, че Брюксел и София живеят в различни часови пояси – не астрономически, а административни – събитието за представяне на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. го предостави в изобилие. В една и съща зала, пред едни и същи фермери, Европейската комисия и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) нарисуваха две коренно различни картини на бъдещето. За едните то е „еволюция и опростяване“, за другите – „свръхамбициозна задача“, която граничи с невъзможното.
Успокоителното хапче на Комисията
Марио Милушев, директор в Генерална дирекция „Земеделие“ (DG AGRI), влезе в ролята на терапевт за напрегнатия сектор. Неговата теза беше ясна: спрете паниката, революция няма.
„Опитайте се да намерите едно нещо, което в момента се случва, което не може да продължи да се случва в бъдеще,“ призова той залата. Според Милушев, драматичната промяна, за която всички говорят покрай новата Многогодишна финансова рамка, е предимно административна тежест за държавата, но не и шок за фермера. Преките плащания остават, екосхемите остават, агроекологията продължава.
„За самите фермери не бива да се създава впечатлението, че нещо много се променя. За вас не се променя нещо съществено, дори бих казал, че е доста малко,“ категоричен бе Милушев. Той дори даде пример как реформите, изисквани срещу парите, могат да бъдат неща, които така или иначе искаме – като одобряване на системата за напояване.
Студеният душ: Единният фонд е почти неизбежен
Въпреки мекия тон, Милушев хвърли „бомбата“ на деня с хирургическа точност. Докато България се надява на коалиция от 16-20 държави, които да блокират идеята за сливане на фондовете в един „Единен фонд“ (премахване на директното финансиране за земеделие като обособено перо), реалността в Съвета е друга.
„Ако следите дебатите в другите форуми [на ниво лидери и финанси], ще видите, че всички големи държави, приносители към бюджета – Германия, Нидерландия, Дания – настояват да има единен фонд,“ предупреди Милушев. Прогнозата му беше отрезвяваща: щом тези, които плащат сметката, искат промяната, надали земеделските министри ще успеят да обърнат мача.
МЗХ: „Ние още догонваме настоящето“
Отговорът на българската държава, в лицето на заместник-министър Янислав Янчев, беше челен сблъсък с оптимизма на Брюксел. Там, където Милушев вижда „административна промяна“, Янчев вижда пропаст.
„Самите ни земеделци знаят, че едва 2025-та година – третата година от прилагане на сегашния Стратегически план – ние се върнахме към сроковете, в които нормално работим,“ контрира зам.-министърът.
Логиката на Янчев е безпощадна: системата току-що е започнала да работи ритмично по сегашните правила (особено при директните плащания и приемите в селските райони). Да се иска от администрацията да подготви изцяло нов, единен национален план само след две години, е „свръхамбициозно“.
„В момента ние се опитваме да догонваме един процес, а само след две години трябва да имаме одобрен нов план. Няма да се съглася, че промяната е малка,“ заяви зам. министър Янчев, подчертавайки, че за българската администрация това не е просто смяна на етикета, а риск от нов блокаж на системата.
Две реалности
Срещата в София очерта две паралелни реалности. В брюкселската реалност всичко е въпрос на политическо решение и пренареждане на кутийки, което не трябва да плаши бизнеса. В българската реалност, където „нормалното“ закъснява с три години, всяка нова реформа от Брюксел звучи не като възможност, а като заплаха за поредния нулев цикъл. И докато Милушев е прав за парите (че вероятно ще минат в един кюп), Янчев е прав за капацитета – ако машината се счупи при пренастройката (а тя вече се счупи с поредната оставка на правителството), няма да има значение дали парите са в един или в два фонда. Те просто няма да стигнат до хората.
