Ако оставим настрана шумните заглавия за „края на ОСП“ – тема, която вече се превърна в банален фон на брюкселското ежедневие – новият документ на Датското председателство (Draft Negotiating Box) крие една много по-конкретна и опасна новина. Докато всички гледат голямата архитектура на „Единния фонд“, в малкия шрифт на параграф 48 се извършва тиха операция по обезкостяване на единствения реален инструмент за пазарна сигурност на фермерите.
Истинската новина от тази седмица не е сливането на фондовете – този процес е ясен от месеци. Новината е, че предложената от Комисията „Единна защитна мрежа“ (Unity Safety Net) е лишена от своята специфична бюджетна алокация. Където ЕК настояваше за конкретни 900 милиона евро годишно, новият текст не предлага дори число в квадратни скоби (предмет на договаряне), а пълна неизвестност.
Асиметрията на риска: Пазарът срещу Климата
В първоначалния проект на Комисията имаше ясна заявка: 900 милиона евро годишно, заделени специфично за пазарни смущения. В документа на Датското председателство (параграф 48) тази сума е напълно изтрита и заменена с общ маркер [X], който покрива широк спектър от дейности – от миграция до климат.
Проф. Алън Матюс, един от доайените на аграрния анализ в ЕС, правилно отбелязва: „Текстът е премахнал всякакво конкретно разпределение… там, където Комисията предлагаше 900 млн., сега няма дори квадратни скоби.“
Скандалът е в сравнението. В същия този параграф 48, за „Действията за солидарност“ (природни бедствия) е записано изрично: „[Поне [X] милиона евро ще бъдат посветени на Действия за солидарност]“. Забележете разликата: за бедствия има гарантиран под (floor) – „поне“. За пазарни кризи (ценови сривове, дъмпинг) няма такъв текст.
Това е институционално кодиране на приоритети. Брюксел ни казва в прав текст: ако има наводнение, минимален ресурс ще се намери задължително. Ако има срив на пазара – земеделието ще трябва да се състезава за остатъци в общия кюп. Тази асиметрия оставя икономическия риск на фермерите напълно непокрит.
Капанът на думата „Може“
Другата „тиха“ новина, която убягва на масовия прочит, се намира в параграф 37. Текстът гласи: „Националните планове за партньорство може (may) да включват глава относно Общата селскостопанска политика, за да допринесат за специфичната идентичност на ОСП.“
В юридическия език на ЕС разликата между „може“ (may) и „трябва“ (shall) е разликата между право и задължение. Оставянето на тази опция като пожелателна е капан. Това означава, че в някои държави членки аграрната политика може да бъде напълно разтворена в общите национални приоритети, губейки своята видимост и специфична идентичност. Това не е просто семантика, това е административна техника за „разводняване“ на секторната политика в общата икономическа рамка.
Почетната обиколка на Дания и липсата на съпротива
Документът легитимно може да се разглежда като „почетна обиколка“ (lap of honour) за Датското председателство. Те успяха да наложат темпото и структурата. Липсата на „квадратни скоби“ (знак за несъгласие) около самата структура на Единния фонд и формулата за разпределение е ясен сигнал: съпротивата срещу макро-рамката е сломена. Държавите членки вече не се борят срещу концепцията за сливане, те се борят само за числата вътре в нея.
Това е важен сигнал за предстоящата среща на върха на 18-19 декември. Битката вече не е идеологическа (за запазване на старата ОСП), а чисто счетоводна. И в тази счетоводна битка, земеделието влиза с един скрит коз по-малко – изчезналите гаранции за онези 900 милиона, които трябваше да бъдат нашата застраховка „Живот“.
