Данните на НСИ за 2025 г. показват ръст на стойността, но спад на физическото производство. Зърненият сектор е в стагнация, а сривът при плодовете разкрива колко крехка е схемата с обвързаната подкрепа.
Публикуваната „Първа оценка на икономическите сметки за селското стопанство за 2025 г.“ от НСИ е финансовият рентген на годината, обобщаващ резултатите от 2024 г. и прогнозите за 2025 г. На повърхността данните изглеждат успокояващи: крайната продукция достига внушителните 9.897 милиарда лева (ръст от 2.0%), а Брутната добавена стойност (БДС) скача със 7.8% до 4.321 милиарда лева. За професионалния анализатор обаче, тези номинални стойности светят в червено. Те описват класическа стагфлация – цените на продукцията растат с 4.9%, докато физическите обеми се свиват с 2.8%. С други думи: секторът произвежда по-малко храна, която просто струва по-скъпо, а реалната доходност на фермерите ерозира.
Растениевъдството: Цени нагоре, добиви надолу
Сектор „Растениевъдство“, който формира основния дял от стойността (6.543 милиарда лева), показва тревожната тенденция на декапитализация. Въпреки че стойността му нараства с 1.5%, това се дължи изцяло на инфлационния компонент – цените са се повишили с 6.6%, докато произведените количества са паднали с 4.8%.
При основните зърнени култури се наблюдава стагнация със спад на обемите от 0.9% и символичен ценови ръст от 1.6%. При техническите култури картината е малко по-различна – там има лек ръст на обемите с 1.6% и повишение на цените с 4.4%. Единственото изключение от ценовия ръст са протеиновите култури, където пазарът се срива с 14.4% надолу в цената. Това означава, че „големите пари“ в земеделието са под натиск – липсва както сериозен производствен, така и пазарен драйвер за растеж.
Още по-драматична е ситуацията при интензивните култури, където статистиката отчита срив. При плодовете цените скачат с астрономическите 84.7%, но това е реакция на дефицита – физическият обем при прасковите се срива с 53.3%, при ябълките с 24.2%, а при категорията „други пресни плодове“ спадът достига стряскащите 67.1%. При зеленчуците картината е идентична – цените са нагоре със 17.6%, но доматите като обем намаляват с 22.6%, а другите пресни зеленчуци с 11.4%. Тук се преплитат два фундаментални проблема: обективният климатичен шок от пролетните измръзвания и вероятното „изсветляване“ на статистиката, при което хартиените обеми за обвързана подкрепа изчезват при затегнат контрол.
Животновъдството: Единственият светъл лъч?
На фона на червените показатели в растениевъдството, сектор „Животновъдство“ се очертава като единственото изключение с положителен тренд. Продукцията там достига 2.535 милиарда лева, отбелязвайки ръст от 5.0%. Важното тук е, че увеличението е балансирано – както цените растат с 1.3%, така и физическите обеми се увеличават с 3.7%. Това показва известно възстановяване на популациите и продуктивността, но този сегмент все още е твърде малък като абсолютна стойност, за да компенсира структурния спад в растениевъдството.
Икономическият парадокс: Защо БДС расте, а печалбата се топи?
Най-важният икономически извод от доклада е разминаването между ръста на Добавената стойност (+7.8%) и срива на доходността. Докато държавата отчита по-висок БВП от сектора, Нетният предприемачески доход пада с 6.3% до 915.0 милиона лева. Още по-показателен е спадът на Нетния опериращ излишък с 8.4%.
Това е учебникарски пример за „ерозия на нетния марж“. Земеделието генерира повече стойност за веригата (по-скъпа продукция), но тази стойност не остава във фермера. Тя се преразпределя и изтича към външни контрагенти. В същото време разходите за текущо потребление (междинно потребление) намаляват до 5.576 милиарда лева (-2.2%). Тъй като цените на вложените ресурси леко растат (+0.3%), спадът в стойността идва от намалените с 2.4% обеми на вложенията. Това не е оптимизация, а технологичен глад – фермерите са спестили от торове, препарати и качествени семена поради липса на ликвидност, което обяснява и по-ниските добиви.
Спиралата на обедняването
Икономическата 2025 година, според данните на НСИ, е година на „стагфлация“ в българското земеделие. Зърненият сектор е в плато, интензивните сектори колабират под тежестта на климата, а животновъдството прави плахи стъпки нагоре. Голямата картина обаче е ясна: ръстът на крайната продукция е номинален и инфлационен, докато обедняването на предприемача е реално и измерено в двуцифрени спадове на оперативния излишък.
С две думи: Статистиката показва един сектор, който се свива като производство, но става по-скъп като краен продукт, а хората, които го работят, стават по-бедни.
