Съпротивата срещу сделката с Южна Америка изглежда се пропука. Според източници от Брюксел, Рим е готов да подкрепи споразумението срещу обещание за допълнителни средства в бюджета след 2028 г.
Стената, която спираше сделката с Южна Америка, е на път да падне. До вчера изглеждаше, че Европейската комисия е в патова ситуация относно търговското споразумение с Меркосур, притисната от съпротивата на Франция и Италия. Но в Брюксел принципите имат цена и тази седмица започна да се очертава стойността на италианското „Не“. Според информация от лагера на ЕНП и Манфред Вебер, премиерът на Италия Джорджа Мелони е постигнала принципна договорка с Комисията: Рим да подкрепи подписването на споразумението през януари 2026 г., а в замяна да получи гаранции за допълнителен, специално „заделен“ (ring-fenced) компенсаторен пакет за фермерите в следващия дългосрочен бюджет на ЕС (2028–2034), надграждащ стандартните плащания.
Анатомия на сделката: Допълнителни пари срещу пазарен достъп
Това е класически пример за суров политически пазарлък. Мелони, която доскоро беше в лагера на скептиците, изглежда е направила прагматична калкулация. Осъзнавайки, че натискът за сделката е огромен, тя вероятно е решила да не води битка до край рамо до рамо с Макрон, а да договори компенсации.
Важно е да се уточни за какви пари става въпрос. Не говорим за текущите субсидии по ОСП, а за допълнителен ресурс в бъдещата Многогодишна финансова рамка. Вебер говори изрично за „още пари“ (more cash), които да покрият „допълнителните изисквания“ на Италия. Това означава, че Рим се опитва да си гарантира предпазен буфер в бюджета след 2028 г., който да действа като специфична застраховка срещу конкуренцията на южноамериканското говеждо, захар и птиче месо. Ако тази информация се потвърди, Мелони заменя търговската протекция (митата) с бюджетна гаранция за своите производители.
Етикетът „Анти-Тръмп“: Геополитическото алиби
За да бъде продадена тази промяна в позицията пред аграрния електорат, Брюксел и Рим подготвят ребрандиране на сделката. Фокусът се измества от евтиното месо към голямата политика. Според Вебер, подписването през януари ще бъде представено като ключов „Анти-Тръмп“ ход.
Логиката е стратегическа: Докато САЩ се готвят за нов протекционизъм, Европа иска да покаже, че е способна да сключва глобални съюзи. Земеделието в този контекст се превръща в инструмент на външната политика. Целта е да се покаже на света, че ЕС не е блокиран, а фермерите ще трябва да се адаптират към тази нова роля на сектора като геополитически актив.
Самотата на Макрон и рискът от замразяване
Ако италианският завой се официализира, това променя фундаментално баланса на силите. Франция, която разчиташе на Рим за формиране на блокиращо малцинство, рискува да остане изолирана в опозицията си. Без тежестта на Италия, за Макрон ще бъде трудно да спре процеса на ниво Съвет на ЕС.
Оптимизмът за януари обаче може да се окаже прибързан. Дори правителствата да подпишат, голямата неизвестна остава Европейският парламент. Фрагментираният законодателен орган, където фермерските настроения отекват силно, има потенциала да замрази ратификацията за до две години. Сигналът обаче е ясен: изпълнителната власт в Европа търси начин да заобиколи блокажите чрез обещания за бъдещи пари.
За българския сектор поуката е прагматична: Докато големите играчи договарят свои специфични компенсаторни механизми за следващия бюджетен период, ние трябва да внимаваме да не останем само с общите условия на пазарното отваряне. Битката за бюджета след 2028 г. очевидно вече е започнала – и тя се води именно през такива сделки.
