В ход са ремонти и проектиране на над 140 обекта, а целта е възстановяване на доставка на вода до над 2 милиона дка – в срокове, които земеделците рядко виждат, но определят резултата на терен
В края на 2025 г. „Напоителни системи“ ЕАД приключи поливния сезон с над 350 хил. дка реално обслужени площи и завършени 24 проекта по подмярка 4.3 от ПРСР. Предстои следваща вълна от инвестиции, свързани със Стратегическия план, както и възлагане на нови обекти по капиталовата програма. За напредъка, ограниченията, реалните срокове и механизмите, които остават невидими за земеделските производители, разговаряме със Снежина Динева – изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД.
Как бихте описали актуалното състояние на напояването и напоителната мрежа в страната в края на 2025 г.? Кои са силните и слабите звена в системата днес?
Развитието и изобщо съществуването на поливното земеделие е немислимо без наличието на вода. За да достигне водата от съответния водоизточник – естествен или изкуствено изграден до площите, върху които се отглеждат земеделски култури, е необходимо да съществуват съоръжения, чрез които тя да бъде насочвана и разпределяна.
В България, като държава с дългогодишни традиции в земеделието, е налице значителен хидромелиоративен фонд, изграден в периода 1920–1990 г., който се стопанисва от „Напоителни системи“ ЕАД. Като основно слабо звено в системата мога да посоча липсата на актуален баланс на поливните площи – последният такъв е утвърден през 1999 г. Друг проблем е, че дълги години се извършваха предимно аварийни и текущи ремонти, без възможност за основни ремонти на инфраструктурата за доставка на вода за напояване от момента на нейното изграждане до старта на подмярка 4.3. Слабост представлява и липсата на актуална прогноза за очакваната влагоосигуреност и за приходните водни количества от водосборите на язовирите през следващите стопански години.
Въпреки това към днешна дата са факт общо 24 реализирани проекта за възстановяване на най-критичните и използваеми участъци от съоръженията за доставка на вода, изпълнени по подмярка 4.3 от ПРСР. По този начин бе осигурена възможност за обслужване на допълнителни 200 хил. дка поливни площи, като същевременно беше отчетена над 50% икономия на вода.
Към последния приключил поливен сезон „Напоителни системи“ ЕАД достави вода до близо 350 хил. дка. Това е с над 76 хил. дка повече в сравнение с площите, до които дружеството е доставяло вода през 2020 г., което ясно показва тенденция за плавно увеличаване на напояваните през годините площи.
Към актуалното състояние на напояването и напоителната инфраструктура мога да добавя и няколко позитивни тенденции, които очаквам да окажат положително влияние както върху състоянието на инфраструктурата, така и върху интереса към напояването. Сред тях са предстоящото възстановяване на помпена станция „Пясъчник“, както и възлагането на проектиране и изпълнение на проекти от капиталовата програма на дружеството. Това включва възстановяването на четири дунавски помпени станции, реализирането на 35 инвестиционни проекта по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони и не на последно място – изпълнението на услуга от общ икономически интерес, свързана с доставката на вода за напояване.
Кои ключови дейности и проекти бяха изпълнени от „Напоителни системи“ през тази година и какво е тяхното значение за реалния капацитет на мрежата?
През 2025 г. успешно завършихме всички 24 обекти, изпълнени по подмярка 4.3 от ПРСР, с което са ремонтирани около 89 километра от инфраструктурата за напояване, включително открити канали, тръбопроводи и дюкери. Извършен бе и основен ремонт на две напоителни помпени станции и един изравнител.
Какви са приоритетите за 2026 г. – като инфраструктура, модернизация и готовност за напоителния сезон?
Приоритетите на „Напоителни системи“ ЕАД са насочени към осигуряване на качествена и навременна услуга по доставка на вода за напояване и извършване. Сред основните ни задачи отново ще бъде да не допускаме заливане на земеделските земи.
По отношение подготовката на поливен сезон 2026 г., към момента дружеството извършва регулярните дейности в извън поливен сезон, включително текущи ремонти, където се налага, почистване и зазимяване на съоръженията за транспорт и доставка на вода. Предвид няколкото поредни много сухи години сме изготвили предварителен график за разпределение на водни маси, съобразно заявени намерения за доставка на вода през сезон 2025 г. Това е в хипотезата, че разполагаемите и разрешени водни обеми са в размер на тези от сезон 2025 г., тъй като към момента няма информация какъв ще бъде наличния обем в язовирите. Тези количества се утвърждават от МОСВ в срок до 10 февруари в Годишния график за използване на водите на комплексните и значими язовири,.
Цената на водата за напояване беше намалена през 2025 г. Това ли ще бъде трайният подход и какви са факторите, които определят ценовата политика за 2026 г.?
В изпълнение на Закона за водите, с договор от 4 декември 2025 г. Министерството на земеделието и храните възложи на „Напоителни системи“ ЕАД извършването на услуга от общ икономически интерес доставка на вода за напояване на територията на Република България, със срок на действие от пет години. Съгласно договорните клаузи, ежегодно до 20 декември на текущата година „Напоителни системи“ ЕАД следва да представя информация за прогнозните поливни площи (в декари), както и предложение за цена на услугата. За 2025 г., с оглед на определения по-кратък срок – до 15 декември 2025 г., дружеството вече е внесло необходимата документация в Министерството на земеделието и храните. В резултат на това е издадена нова заповед, с която е определена цената на услугата за 2025 г. и 2026 г.
Важно е да отблежа, че предложената цена на услугата вече е еднокомпонентна и се определя на база доставен обем вода, като единственото разграничение е според начина на доставка – гравитачно или помпено. Цената е еднаква независимо от вида на отглежданите култури и независимо от височината на помпеното повдигане.
В разходите на дружеството се калкулират единствено разходи, пряко отнесени към размера на напояваните площи, до които се доставя вода. В цената не се включват разходите за иззетите водни маси, както и дължимите такси към Министерството на околната среда и водите.
Какви са реалистичните срокове за възстановяване на напоителната инфраструктура в национален мащаб? Има ли условия този процес да бъде ускорен?
Към момента се извършва оценка на 35 проектни предложения за реконструкция и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура по линия на Стратегическия план за развитие на селските райони. След реализацията им ще бъде осигурена възможност за обслужване на допълнителни около 400 хил. дка поливни площи. Съгласно условията по подадените заявления за подпомагане, срокът за изпълнение на одобрените инвестиции е до 24 месеца от датата на подписване на административния договор, но не по-късно от 1 септември 2029 г. Паралелно с това, в капиталовата програма на „Напоителни системи“ ЕАД за четиригодишен период сме предвидели извършването на основен ремонт и модернизация на над 140 обекта от хидромелиоративната инфраструктура. Реализирането на тези дейности ще осигури възможност за доставка на вода до над 2 000 000 дка годни за напояване площи. Следва да се уточни, че посочените срокове се отнасят до периода за възлагане на дейностите.
Изпълнението на всеки конкретен обект приключва с надлежното му въвеждане в експлоатация по реда на действащото законодателство. Сроковете за реализация на отделните проекти са различни и зависят от вида, обема и сложността на предвидените за изпълнение дейности.
Защо възстановяването върви по-бавно, отколкото земеделските производители очакват? Кои елементи от процеса остават „невидими“ за сектора, но са определящи за темпото?
Както вече отбелязах, стартирането и изпълнението на всеки проект – до надлежното му въвеждане в експлоатация – зависи от редица фактори, включително от наличието и вида на финансирането. Исторически примери в това отношение не липсват. В Националния план за развитие на земеделието и селските райони 2007–2013 г. беше предвидена Мярка 125 за подпомагане рехабилитацията на хидромелиоративната инфраструктура, но до нейното реално прилагане така и не се стигна.
През 2020 г., при подготовката на проектите за финансиране по Фонда за възстановяване и устойчивост, Министерството на земеделието и храните и „Напоителни системи“ ЕАД предложиха общо 245 обекта – както за напояване, така и за отводняване – на обща стойност малко под един милиард лева. Този проект обаче не беше одобрен. По редица причини, независещи от дружеството, стартирането на подмярка 4.3 от ПРСР не се осъществи в периода 2019–2020 г. Едва в края на 2023 г., за първи път в своята история, „Напоителни системи“ ЕАД стана бенефициент по тази подмярка.
Наред с въпросите, свързани с финансирането, съществува и значителен обем от подготвителни и административни дейности, които често остават извън публичното внимание. За да се пристъпи към реално изпълнение на строително-монтажни работи, съгласно българското законодателство е необходимо да бъде изготвен и одобрен инвестиционен проект, да бъдат проведени процедури за избор на изпълнители за проектиране и строителство, както и да бъде определен независим строителен надзор. Всички тези етапи изискват значителен времеви ресурс и следва стриктно да се съобразяват с нормативно установените срокове.
Допълнително, поради спецификата на съоръженията за доставка на вода за напояване, изпълнението на проектите трябва да бъде съобразено и с поливния сезон. Това означава, че всеки проект се планира и реализира на етапи, които да позволяват съответното съоръжение да продължи да функционира и да осигурява вода за земеделските производители по време на активния поливен период.
Язовир „Пясъчник“ получи особен приоритет в сравнение с други съоръжения. Какво го прави толкова ключов за българското напояване?
Напоителните системи на територията на клон „Марица“ (района на Пловдив) и клон „Тополница“ (района на Пазарджик) обслужват над 50% от площите в страната, до които „Напоителни системи“ ЕАД доставя вода. Основните водоизточници за тези два клона са язовирите „Тополница“, „Домлян“ и „Пясъчник“, с общ обем съответно 137,108 млн. куб. м за яз. „Тополница“, 26,074 млн. куб. м за яз. „Домлян“ и 206,53 млн. куб. м за яз. „Пясъчник“. Алтернативни водоизточници за напоителните системи в региона са язовирите „Белмекен“ и „Батак“. Те обаче имат ключово значение за производството на електроенергия и използването на водните им обеми за напояване следва да бъде изключително прецизно, тъй като след приключване на поливния сезон в тях трябва да остане достатъчен ресурс за гарантиране на енергийните нужди на страната.
В години, категоризирани като много сухи, при липса на възможност за акумулиране на вода в язовир „Пясъчник“, поддържането на този баланс между напояване и енергетика става изключително трудно. Причината е, че язовир „Пясъчник“ разполага с много малък собствен водосбор, от който ежегодно постъпват не повече от 30 млн. куб. м вода – обем, крайно недостатъчен за нуждите на земеделието в района.
Язовирът и прилежащата му помпена станция са проектирани като интегрирана система. В периодите извън поливния сезон, когато се произвежда електроенергия, енергийно преработените водни маси се транспортират до изравнител „Пясъчник“ и чрез помпената станция се изпомпват обратно в язовир „Пясъчник“, с цел тяхното съхранение и последващо използване през поливния сезон.
При неработеща помпена станция не може да бъде осигурен необходимият воден обем за задоволяване на нуждите на напояването, нито да бъде постигнат устойчив баланс между използването на водите за напояване и за производство на електроенергия. Именно това определя язовир „Пясъчник“ като стратегически ключов обект за напояването в страната.
Как приключи напоителен сезон 2025 от гледна точка на осигурените водни количества и експлоатационната готовност на системите?
Поливен сезон 2025 г. приключи успешно, независимо от възникналите затруднения в следствие от намаления приток към язовирите и по-малките разполагаеми водни обеми за нуждите на напояването. Въпреки това към момента е налице положителната тенденция за увеличаване на притока към язовирите, използвани за нуждите на напояването, с което очакванията за следващия поливен сезон са за наличие на достатъчно вода и нормалното му провеждане.
Какво е текущото състояние на водните обеми в язовирите и какви са очакванията ви за началото на напоителен сезон 2026?
Състоянието язовирите се следи ежедневно, като се проследяват котите на водните нива, входящи водни количества и разходни такива по цели. Предвид падналите валежи в последните седмици, е налице значителен приток към язовирите, стопанисвани от „Напоителни системи“ ЕАД. Към 17.12.2025г. те са запълнени на 38,6 % от общия им обем, което е с около 5,5% повече от регистрирания процент на запълване към същата дата на миналия месец и с 6,14% повече от регистрирания процент на запълване по същото време миналата година. Тези данни дават основание за умерен оптимизъм по отношение на старта на напоителен сезон 2026, като динамиката на водните обеми ще продължи да се следи внимателно през зимно-пролетния период.
Какво бихте искали земеделските производители да знаят за работата на „Напоителни системи“, което не се вижда отвън, но определя резултатите в сектора?
След 1999 г. хидромелиоративната инфраструктура в страната е сериозно компрометирана. Довеждащите съоръжения и вътрешно-каналната мрежа са влошени, а голяма част от оборудването е унищожено или ограбено. Това води до отказ на много земеделски производители от поливно земеделие и до рязко намаляване на реално напояваните площи спрямо над 5 млн. дка, утвърдени през 1999 г. В резултат финансовото състояние на „Напоителни системи“ ЕАД се влошава до критични нива.
От края на 2014 г. започва процес на стабилизация чрез последователни управленски мерки. През 2019–2020 г. дружеството постига финансова устойчивост, което позволява да бъде одобрено като бенефициент по подмярка 4.3 от ПРСР. За реализирането на тези цели екипът на „Напоителни системи“ ЕАД работи непрекъснато. Дейността на дружеството е пряко насочена към земеделските производители, с цел устойчиво възстановяване и развитие на поливното земеделие в България.
Вашето пожелание към българските земеделци за 2026 г.?
Пожелавам на всички български земеделци най-вече здраве, високи и устойчиви добиви, разширяване на напояваните площи и достатъчно вода за успешна стопанска година.
Интервю на Ася Василева
