Въпреки известно съкращаване на площите със зимна пшеница през последните две години, тази култура в България така или иначе ще се отглежда винаги и в достатъчно големи обеми. А тъй като храненето е една от най-важните съставни части на отглеждането, си струва да се говори за някои нюанси, които агрономите могат да оставят извън вниманието си. А те действително са важни.
1. Ненавременно подхранване на зимната пшеница
В някои стопанства посевите със зимна пшеница могат да узреят преждевременно. Откъсваш класа и виждаш, че броят на зърната в него е около 30 броя, а самите зърна са дребни, недоизпълнени. Това свидетелства за нарушение на технологията на хранене на растенията от зимна пшеница.
Традиционно се извършва раннопролетно подхранване във фаза братене, след това във фаза вретенене и подхранване във фаза изкласяване – млечна зрялост. С какво точно да се подхранва, трябва да се решава на място от специалистите. Необходимо е внимателно да се прецени какво в момента липсва на растението.
Може да има недостиг на азот или фосфор, а може да има недостиг на мед, цинк, манган, желязо, бор, молибден, магнезий, калций или сяра. Само на място може да се реши този въпрос.
В повечето стопанства проблемът е покупката само на най-необходимия набор от торове.
2. Нарушаване на минералното хранене на зимната пшеница
На различни семинари, които се провеждат от компании за производство на минерални торове, се налага да се чуват въпроси от агрономи, които говорят за грешки, допускани от тях, които водят не до повишаване на добива, а до неговото намаляване.
Грешките са различни, резултатът е един — намаляване на добива и повишаване на себестойността на производството на зимна пшеница.
От какви елементи на минералното хранене се нуждаят растенията на зимната пшеница и в кои фази е по-добре да се внасят?
Калий растенията на зимната пшеница изискват от първите дни на растежа и до цъфтежа.
Фосфор растенията на зимната пшеница усвояват от началото на покълването на семената и до наливането на зърното.
Азот също се усвоява от началото на живота на растението и до млечна зрелост на зърното.
Кога е най-добре да се прилага?
Калий — при засяване на семената на зимната пшеница, което подобрява студоустойчивостта на растенията, възможно е под предсеитбена култивация или при раннопролетно подхранване да се внесе със сеялки на дълбочината, на която се намира кореновата система на растението.
Калият — това е строителен материал, основното му количество се съдържа в стъблата и листата.
Фосфор също е най-добре да се внесе при сеитба, под предсеитбена култивация или при раннопролетно подхранване със сеялки.
През пролетта, когато растенията на зимната пшеница са отслабени и температурният режим не позволява на растението да използва фосфора от почвата, е необходимо да се извърши листно подхранване с комплексен тор.
Това могат да бъдат различни торове, но те трябва максимално да съдържат фосфор и калий.
Азот се осигурява на растенията на зимната пшеница във фазите братене и изкласяване (вретенене). Срокът за подхранване с амониева селитра в този случай зависи от това, доколко растенията са образували братя през есента. Ако есенното братене е било добро, подхранването с амониева селитра се премества към фазата на вретенене, за да се осигури формирането на пълноценен клас. В случаите на слабо или липсващо братене, подхранването се извършва при замръзнала или току-що размразена почва, с цел възможно най-ранно стимулиране на братенето през пролетта.
Тези подходи отдавна са проверени на практика и се използват от опитни агрономи в различни региони. Когато е приложен фосфор чрез листно подхранване и азотът е внесен в почвата, следващата стъпка е включването на калий. Най-добрият начин за това е листното приложение. Въпреки това, тъй като повечето от нашите почви са добре осигурени с калий, листното подхранване с този елемент се извършва сравнително рядко.
С приключването на фазата на излизане в стъбло започва периодът на интензивен растеж при растенията на зимната пшеница – вретененето. Това е етапът, в който културата усвоява най-активно всички елементи на хранене, поради което е особено важно подхранването да бъде балансирано. На помощ идват и микроелементите. Цинкът подобрява ефективността на усвояване на азота, а манганът влияе върху съдържанието на хлорофил, което от своя страна засилва фотосинтезата. Във фаза вретенене е препоръчително да се приложат азот, магнезий, мед, манган и цинк – елементи, които са ключови за развитието на стъблото и листния апарат.
Вретененето при зимната пшеница завършва с появата на флаговия лист – най-важната фаза за подхранване. Именно флаговият лист има решаващо значение за добива и качеството на зърното. Затова основна задача на агронома е да го запази от болести и да осигури оптимално хранене. В този етап е необходима обработка с комбинирани торове, съдържащи азот, фосфор, калий и микроелементи.
Фазата на формиране и наливане на зърното завършва цикъла на хранене при зимната пшеница. В този финален етап растенията се нуждаят от сяра, чийто достъп от почвата често е затруднен. В такъв случай е задължително да се приложи листно подхранване. Тук трябва да се има предвид, че оптималното съотношение между азот и сяра е 8,5:1 – пропорция, която гарантира високо качество на глутена.
3. Агрономите могат да бъдат объркани от научните данни
За да се определи коректно нуждата на зимната пшеница от елементи на минералното хранене, е необходимо да се знае какви количества хранителни вещества се изнасят от културата с добива. В литературата се срещат различни стойности за износа на хранителни елементи при зимната пшеница. Така например, според данни на компанията Yara Hanninghof, с добива на 1 тон зърно и слама от зимна пшеница се изнасят: азот – 28 кг активно вещество (а.в.), фосфор – 5,2 кг а.в., калий – 18 кг а.в.
Ако вземем други данни от научната литература, ще видим, че при същия добив износът на азот е 26 кг а.в., фосфор – 12 кг а.в., калий – 20 кг а.в. Според още други източници, износът на азот е 32 кг а.в., фосфор – 13 кг а.в., калий – 25 кг а.в. на тон продукция. В някои агрономически наръчници по технология на зимната пшеница ще открием и следните стойности: азот – 23 кг а.в., фосфор – 23 кг а.в., калий – 13 кг а.в.
Очевидно е, че стойностите за износа варират – и то значително. Докато за азота разликите са сравнително малки, то при фосфора и калия отклоненията са сериозни. Какво да направим в такъв случай? Отговорът е: да се доверим на практиката и натрупания опит.
Съществуват утвърдени нормативни стойности за необходимото внасяне на азот, фосфор и калий при производството на 1 тон зърно и слама от зимна пшеница. Според тях: за добив на 1 тон са необходими 14–24 кг азот (а.в.), 5–15 кг фосфор (а.в.) и 6–18 кг калий (а.в.). Ако към тези стойности се направят корекции според запасеността на почвата с подвижни форми на елементите и според коефициента на използване на хранителните вещества от самото торене, крайните норми могат да се окажат твърде високи и икономически неоправдани.
Затова за агронома по-простият и удобен подход остава нормативният метод за изчисление на необходимите торови елементи при зимната пшеница.
Всичко зависи от финансовите възможности на стопанството. Ако то е в затруднено положение, най-добре е да внесе комплексен стартов тор при засяване и да направи едно-две подхранвания с амониева селитра или едно-две листни подхранвания с карбамид. Това е икономичен и ефективен вариант. Ако стопанството е в стабилно икономическо състояние, е препоръчително да се внесе комплексен тор при засяване, през есента да се приложи амониева селитра (с цел получаване на дружно братене и оптимална гъстота на посева), а през пролетта – във фаза вретенене – да се работи с амониева селитра за формиране на добива. По-нататък се следи чрез диагностика. Обикновено се правят допълнително 3–4 листни подхранвания. При изчисляване на оптималните дози макроелементи (азот, фосфор, калий), на първо място трябва да се използват данните от агрохимичната карта на полето.
На практика обаче подходите са силно разнородни. Там, където съдържанието на калий е високо, може да се внесат още 100 кг калиев хлорид на хектар. В полета, където добивът от слънчоглед е бил 3–3,5 т/ха, понякога не се внася никакъв азот през есента. Където е необходимо фосфор 100 кг/ха, може реално да се дадат едва 5 кг/ха. Амониева селитра може да се внесе в количество от 300 кг/ха дори и там, където гъстотата на растенията при зимна пшеница е 100–110 хиляди на хектар. С една дума – колкото глави, толкова и мнения.
4. Балансираното подхранване е ключово за добива
Най-добрият индикатор за нуждите от хранителни елементи е състоянието на посева. Затова трябва да се следи ежедневно развитието на растенията от зимна пшеница. Подхранването не се изчерпва само с внасянето на азот, фосфор и калий. Освен основните елементи, културата се нуждае и от мезоелементи – сяра, калций, магнезий, както и от микроелементи – мед, манган, цинк, желязо, бор, молибден, кобалт. Хранителният режим трябва да бъде балансиран – само тогава растенията могат да реализират пълния си потенциал.
При прилагане на мезо- и микроелементи трябва да се изхожда от агрохимичната карта на почвите. Някои типове почви са богати на желязо, други – на калций, трети – на манган. Ето защо подхранването трябва да се адаптира според почвения профил и реалните нужди. По данни на Potash and Phosphate Institute, потребността на зимната пшеница за производство на 1 тон добив (зърно + слама) е следната:
-
мезоелементи: сяра – 4,4 кг, калций – 3 кг, магнезий – 3 кг;
-
микроелементи: мед – 10 г, цинк – 52 г, бор – 25 г, желязо – 137 г, молибден – 1,5–5 г, кобалт – 1,1 г.
При използване на торове със съдържание на сяра е важно да се спазва съотношението между сяра и азот в пропорция 1:8,5.
При внасяне на калциеви и магнезиеви торове е необходимо да се подхожда с внимание и задължително да се изчислят реалните нужди на културата. Калцият и магнезият имат свойството да влияят върху усвояването на фосфорните торове. Всички елементи са взаимосвързани и трябва да се балансират внимателно.
Медта подпомага дихателните процеси в растението и стимулира метаболизма. Борът има благоприятно въздействие върху опрашването. Манганът може да увеличи броя на класчетата в класа на зимната пшеница с до 49%, а цинкът – с до 53%. В повечето типове почви съдържанието на мед, цинк, бор, молибден и манган е ниско. Знаейки какви количества мезо- и микроелементи се изнасят с реколтата, е лесно да се планира реалната нужда от торене.
Кога да се внасят микроелементите? Кобалтът обикновено има положителен баланс в почвите и рядко се налага допълнително внасяне. Медта, цинкът, манганът, магнезият и желязото са необходими във фаза братене. Сярата е критично важна по време на активния вегетативен растеж – във фазите на вретенене и на формиране и наливане на зърното. Борът и молибденът имат ключова роля за процесите на опрашване и оплождане, затова е най-добре да се приложат във фаза флагов лист – изкласяване, но преди началото на цъфтежа.
Кои микроелементи да се внесат конкретно? Това трябва да се определи на място – според агрохимичната характеристика на почвата и актуалното състояние на растенията в полето. Прилагането на микроторове може да увеличи добива от зимна пшеница с между 20 и 70 кг/дка. Минималните разходи за закупуване на микроторове се изплащат напълно.
5. Добивът започва от почвата
Може да внесете 100, 200, 300 или дори 500 кг минерални торове в почвата и пак да не получите възвръщаемост. За да се постигне висока продуктивност, pH на почвата трябва да бъде приведено към неутрална среда – стойности около 7. Киселите почви изискват коригиране с варови материали, а алкалните – често с прилагане на калциев сулфат, за подобряване на структурата и изместване на излишните натрий или магнезий. Ако не се погрижите за почвата, няма да получите добив.
Вторият ключов показател за почвеното плодородие е съдържанието на хумус. Колкото по-висок е този показател, толкова по-плодородна е почвата. Кестенявите почви например съдържат между 1,5 и 2,5% хумус, докато при черноземите стойностите могат да достигнат до 10–12%. Повишаването на хумуса е възможно чрез внасяне на оборски тор, компости, органо-минерални торове, както и чрез заораване на сидерални култури.
Третият и често пренебрегван показател за плодородие е микробиологичната активност на почвата. Всяко стопанство разполага с агрохимична карта, в която са отразени съдържанието на хумус, pH, наличието на азот, фосфор, калий, хидролитична киселинност, насищане с обменни основи и микроелементи. Но почти никъде не се отчита най-важният параметър – степента на микробиологична активност. А почвата е жив организъм – в нея действат бактерии, гъби, нематоди, цикади, червеи, насекоми, растения и остатъци от корени. Агрохимията не обхваща тази реалност.
Бъдещето е в микробиологията. Много от водещите земеделски производители вече преминават към биологичен подход – използват препарати, които потискат болестотворни бактерии, патогенни гъби и вредни микроорганизми, като едновременно стимулират полезната микрофлора. Това значително подобрява достъпността на хранителните елементи за растенията. Истинският потенциал на добивите се крие не в изолираната употреба на торове, а в съчетаващото действие на агрохимия и микробиология. Почвата е мястото, където тези две науки не просто се допълват, а се превръщат в едно цяло.
