Ако икономиката беше просто аритметика, българското земеделие трябваше да изпраща 2025 година с шампанско. Прессъобщението на Министерството на земеделието и храните е фактологично вярно и административно впечатляващо – 4.4 милиарда лева налети в сектора за една календарна година. Това е исторически връх, административен подвиг на ДФ „Земеделие“ и обективен поток на ликвидност, който никое правителство досега не е осигурявало в такъв обем и с такава скорост. И въпреки това, социалните мрежи и фермерските групи не кипят от благодарност, а от гняв и усещане за наближаващ фалит. Този сблъсък на реалности – „зелените числа“ в отчетите на властта срещу „червените баланси“ на полето – не е плод на политическа неблагодарност. Той е симптом на дълбок структурен проблем, който превърна субсидията от инструмент за развитие в спасителна вноска за покриване на чужди ценови рекорди.
Фермерът като „Фискален куриер“
Голямата заблуда, която поражда напрежението, е допускането, че субсидията е доход. В настоящата пазарна конюнктура на 2025 г., субсидията функционира единствено като оборотна сума за разплащане на стари задължения. Когато един зърнопроизводител или овощар получи превода през декември, тези пари престояват в сметката му по-малко от 24 часа. Те автоматично се дебитират към доставчиците на торове и препарати, към банките и най-вече – към собствениците на земя. В този сценарий фермерът се превръща в неволен „фискален куриер“. Държавата налива 4.4 милиарда, но реалните бенефициенти на този ресурс са химическата индустрия, финансовият сектор и арендаторите. Усещането за обедняване идва от факта, че въпреки рекордния трансфер, „нетният остатъчен доход“ за самия производител е нулев.
Математиката на абсурда: Хлябът срещу зърното
За да разберем защо парите „не се усещат“, не е нужно да гледаме макроикономическите доклади, а простата аритметика на полето, която председателят на зърнопроизводителите в Пловдив Людмил Работов формулира доста точно. Преди десетилетие, когато един хляб струваше 40 стотинки, фермерът продаваше килограм пшеница за 35 стотинки. Днес, когато хлябът гони два лева, изкупната цена на пшеницата се е сринала до 31 стотинки. Тази „ценова ножица“ е икономическото обяснение на кризата. Стойността се е преместила по веригата – към преработватели, търговци и енергетика, докато първичното производство е оставено да поеме целия инфлационен удар на разходите при дефлация на приходите. В тази среда 4.4 милиарда лева не са награда, а частична компенсация за открадната добавена стойност.
Климатичният фалит и „Бедствието“
Ситуацията е още по-драматична в сектор „Плодове и зеленчуци“, където кризата не е само пазарна, а екзистенциална. Данните на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ за 90% загубена продукция от пролетните измръзвания рисуват картина на индустриален крах. Дори самият зам.-министър Янислав Янчев преди време в интервю за zemedeleca.bg определи ситуацията като „бедствие“ – признание, което рядко се чува от високите етажи на властта. Тук субсидията се опитва да играе ролята на застрахователно обезщетение, но както отбелязват овощарите, компенсациите покриват до 80% от разходите, но не осигуряват доходност. Земеделието без продукция се превръща в социална дейност по поддържане на земята, а липсата на работеща поливна инфраструктура и достъп до вода (блокажът в МОСВ) превръща всяка инвестиция в хазартен залог срещу климата.
Субсидията като „заместващ“, а не „допълващ“ доход
Най-тежката диагноза на 2025 г. е, че субсидията престана да бъде „допълващ доход“ (каквато е философията на ОСП) и се превърна в „заместващ доход“. В една здрава година фермерът печели от пазара, а субсидията е бонус за инвестиции. През тази година, поради срива на цените и климатичните катаклизми, пазарната печалба изчезна. Държавните пари сега трябва да запълнят огромната дупка, оставена от пазара. 4.4 милиарда лева звучат грандиозно на национално ниво, но разделени на декар, те не могат да покрият разликата между себестойността на продукцията (надута от инфлацията) и реализационната цена (смачкана от геополитиката и вноса).
Успешна администрация, счупена икономика
Екипът на МЗХ и ДФЗ заслужава обективно признание за административната ефективност – да разплатиш такъв обем средства и да затвориш десетки схеми в рамките на календарната година е технократски успех, който спести на сектора масови фалити по Коледа. Без тези пари, картината щеше да е апокалиптична. Но гневът на фермерите е сигнал за нещо по-страшно: моделът, при който секторът живее на системи, е изчерпан. Когато и 4.4 милиарда не стигат, за да се усети спокойствие, значи проблемът не е в размера на сумата, а в пробитата кофа на пазара, в която се налива.
