След празничните пожелания и сложните анализи за бъдещето на ОСП, началото на работната 2026 година ни връща там, където започва всичко — на полето, при почвата. Докато в кабинетите се чертаят графики, по полетата в Бургаско работата не е спирала. За агроном Мариян Пеев, председател на ЗКПУ „Мъглен“ и БАИЗ, новата година не започва само с административни планове, а с наблюдение на пшеницата и подготовка на жизнената среда за пролетниците.

Пшеницата в Бургаско: Отвъд стандартното подхранване
Първите огледи на пшеницата в региона показват добро състояние, но тайната на устойчивия посев през този сезон не се крие в количеството внесен азот, а в предсеитбената подготовка. Агр. Мариян Пеев споделя една различна стратегия: третиране с „Екопроп“ и използване на пилешка органична тор (NP 10 плюс 14% въглерод).
Логиката тук е ясна за професионалистите – не просто да „нахраним“ растението, а да захраним почвената биота. Въглеродът в органичния тор действа като гориво за микроорганизмите, които правят хранителните елементи достъпни, вместо те да бъдат блокирани в почвения комплекс или отмити.

Терминиране на междинните култури и управление на минерализацията
В момента в стопанството тече първата важна стъпка за подготовка на площите за пролетници — терминиране на междинните култури. Това е критичен момент, в който зелената маса трябва да се превърне от „конкурент“ в „ресурс“.
Планът за следващите седмици е разграфен с агрономическа прецизност:
Февруари: Почвено пръскане с деструктор. Целта е ускоряване на минерализацията на растителните остатъци и превръщането им в усвоима органична материя.
Март: Последна обработка преди сеитба на пролетните култури.
Тази последователност не е просто технологична карта, а икономически инструмент. Чрез тази стратегия в ЗКПУ „Мъглен“ успяват да намалят вложените минерални торове с между 15% и 30% – цифри, които при сегашните цени на входа са решаващи за крайния марж.

Киселинността – тихият убиец на почвения живот
Един от най-сериозните проблеми, които агр. Мариян Пеев адресира, е прогресивното вкисляване на почвите вследствие на дългогодишното едностранчиво азотно торене.
„Киселинността убива почвата и всички процеси в нея“, подчертава той. Прекомерната употреба на амониев сулфат, амониева селитра и карбамид без мисъл за почвеното pH води до блокиране на фосфора и микроелементите, което принуждава земеделците да торят все повече с все по-малък ефект. Използването на деструктори и органични подобрители не само регулира киселинността, но и помага за обеззаразяването на почвата от патогени, предавани по почвен път – проблем, който често се неглижира в гонитбата на високи добиви.

Професионалният поглед към 2026
Докато 2026-а се очертава като година на нови административни предизвикателства, репортажът от Бургаско ни припомня, че истинският суверенитет на фермера започва от здравето на неговия актив – земята. Решенията, които агр. Мариян Пеев и колегите му прилагат, показват, че модерното земеделие е все по-малко въпрос на „желязо“ и все повече въпрос на разбиране на биологичните процеси.
За професионалната общност това е сигналът за началото на сезона: по-малко едностранчив поглед, повече грижа за структурата и активен контрол върху минерализацията. Защото накрая на деня, икономиката на стопанството зависи от това колко жива е почвата под краката ни.



