Българското земеделие навлиза в критичен период на климатична нестабилност, който за втора поредна година поставя под въпрос състоянието на есенните посеви. След необичайно високи температури от порядъка на 20 градуса в средата на януари, рязкото нахлуване на студен фронт и понижаването на температурите до минус 11 градуса активираха рискови сценарии, познати от предходния сезон.
Според агр. Мариян Пеев, председател на ЗКПУ „Мъглен“ и на Българската асоциация за иновативно земеделие, ситуацията към 20 януари поставя рапиците „на ръба“. Основното изпитание е преминаването под биологичния минимум за активна вегетация, който за тази култура е в границите на +5 до +10 градуса, в момент, в който растенията са физиологично активни. При липсата на снежна покривка и рязък температурен срив, физиологичното състояние на растенията се оказва решаващо за техния стопански и биологичен потенциал.
Физиологичен дисбаланс и рискът от прерастване
Оптималната фаза за презимуване на рапицата е 4-6 истински лист, но климатичните условия през тази стопанска година създадоха сериозни отклонения от технологичната норма. Благоприятната есен и обилните валежи на много места в страната доведоха до прекомерно вегетативно развитие. Тези прераснали растения в момента са най-уязвимата част от посевите. Основната опасност при тях е излагането на кореновата шийка на директните удари на студа, което при липсата на сняг може да доведе до необратими повреди на тъканите и загуба на тургор.
В контраст с прерастването, в други райони на страната се наблюдава обратният проблем – посеви, които са далеч под фазата на презимуване. Тези млади растения не са имали време да акумулират достатъчно захари и да се закалят, което ги прави еднакво несигурни при температури под минус 10 градуса. И в двата случая рискът от значителна редукция на гъстотата на посева е висок, а всяка празнина в полето автоматично се превръща в икономическа загуба още преди началото на пролетната вегетация.
Житните култури под натиска на „тежката есен“
Опасността не подминава и житните култури, чието състояние е пряко следствие от трудните условия по време на сеитбата. Значителна част от посевите в страната не успяха да достигнат фаза „първи брат“ преди настъпването на зимния покой. Тежката есен, съчетана с преовлажнени почви, забави метаболизма на растенията и ги остави в критично чувствителни фази спрямо резките температурни амплитуди.
При житните, както и при рапицата, липсата на снежна изолация превръща всеки градус под нулата в директен разход за фермера. Недобре укрепената коренова система в условия на преовлажняване и последващо замръзване може да пострада от изтегляне, което допълнително ще усложни пролетните грижи за посевите.
Икономическият залог: От семинарите към полето
Традиционно януари и февруари са месеци за теоретична подготовка и закрити семинари, но настоящият климатичен контекст изисква смяна на приоритетите. Агр. Мариян Пеев подчертава, че при сегашните високи нива на инвестиции в декар и високата цена на ресурсите, пасивността на полето е непозволен лукс. Резултатите в края на годината зависят от способността на мениджмънта да реагира адекватно на дефинираните рискове, вместо да разчита на пасивна устойчивост на културите.
Мониторингът на терен трябва да бъде постоянен, тъй като на много места вече се наблюдава вторично заплевеляване с житни плевели в житните посеви. Хербицидната борба трябва да бъде планирана прецизно и да се изведе само при установяване на температури над 10 градуса за период от поне една седмица. Всяко прибързано или закъсняло действие в тази посока ще натовари допълнително себестойността, без да донесе очаквания агрономически ефект.
Прогнозиране на вложенията в условия на несигурност
Финалната сметка в края на стопанската година е пряка функция от оцеляването на посевите през януари. Дори минимален процент на измръзване води до прогресивно намаляване на крайните резултати и изкуствено оскъпяване на произведената единица продукция. В среда на свиващи се маржове и нестабилни пазари, способността да се управлява климатичният риск е най-важният мениджърски актив.
Настоящата ситуация изисква от земеделските производители да бъдат „нащрек“ и да калкулират потенциалните дефицити в своите бизнес планове още сега. С природата борбата е невънможна, но с правилна прогноза и навременни агротехнически решения, вредите върху ликвидността на стопанствата могат да бъдат минимизирани.
