Случващото се през последните часове в Страсбург е много повече от икономически протест; това е болезнена дисекция на политическата реалност, в която хиляди фермери се превърнаха в принудителен декор за чужди сценарии. Под застиналото небе на европейската столица, 400 трактора и производители от 15 страни очакват днешния решаващ вот, без да си дават сметка, че залогът отдавна не е тяхната продоволствена сигурност, а оцеляването на няколко политически елита.
Тактическото „пречистване“ на Зелените
Един от най-показателните моменти в този процес е внезапният завой на Зелените. Партията, чиято идеология в последните години се превърна в административен бич за европейското земеделие, днес трескаво търси път към легитимността през фермерския гняв. Томас Вайц, австрийски фермер и водещ евродепутат от Зелените по аграрните въпроси, призова за подкрепа отвъд идеологиите:
„Меркосур не е въпрос на ляво или дясно, това е въпрос на уважение към фермерите. Нека намерим мнозинство и да се борим заедно за това.“
Този призив за „уважение“ обаче е тактическо интелектуално пренастройване. Зелените се опитват да използват търговския договор като параван, под който да скрият факта, че именно тяхната концепция от регулации направи европейския фермер уязвим. Те използват момента, за да се дистанцират от досегашните си политики, представяйки се за последната преграда пред глобалния дъмпинг.
Двойната игра на десницата и аргументът за „предателството“
На другата страна на площада, Патриотите и десните консерватори използват тракторите като обсадна техника срещу управлението на Урсула фон дер Лайен. Тук обаче разминаването между думи и действия е още по-дълбоко. Зеленият евродепутат Саския Брикмонт директно атакува този фалш, посочвайки ролята на италианския премиер:
„Мелони и крайната десница ви предадоха“, заяви тя, подчертавайки че именно партията на Мелони се оказа ключов фактор („kingmakers“) за подписването на сделката в Съвета по-рано този месец.
Докато Марион Марешал разказваше пред протестиращите емоционални истории – като тази за зърнопроизводителя от Ла Дром, чийто пенсиониран баща трябва да се върне на работа, защото синът му не може да си позволи наемен работник – нейните политически съюзници вече са парафирали споразумението в тишината на кабинетите. Десницата в Страсбург настоява за вот на недоверие към Фон дер Лайен, но в полето на реалната икономика тя просто разменя съдбата на земеделците срещу стратегически позиции в новата йерархия на ресурсите.
Юридическата клетка на процедурата
Днешният вот за искане на становище от Съда на Европейския съюз е най-рафинираният елемент в тази архитектура. Вместо директен политически отказ, на фермерите се предлага административен изход. Ако искането бъде прието, то ще замрази ратификацията за месеци, докато съдиите се произнесат дали договорът е съвместим с учредителните договори на ЕС.
Това е функционално решение за всички – политиците могат да твърдят, че са предприели действия, докато прехвърлят тежестта върху съдебната система. По този начин напрежението се неутрализира през процедурата, а фермерът остава на студа, вярвайки в победа, която е просто поредното отлагане на пазарната реалност.
Цената на мълчанието и краят на илюзиите
Голямото отсъствие на Европейската народна партия (ЕНП) – самопровъзгласилата се за „партия на фермерите“ – е финалният щрих в тази картина. Тяхното мълчание е израз на разбирането, че приоритетът е индустриалният капитал, а не териториалното производство.
В този театър фермерите вече не са субект на преговорите. Те са инвентаризирани като ресурс за натиск. Днес, когато резултатите от гласуването се изпишат на светлинното табло, ще стане ясно едно: в свят, който се пренастройва към икономически крепости, традиционното земеделие е просто разменна единица. Човекът на трактора не е на фронта на своята свобода – той е част от една по-голяма сделка, чийто край ще го остави по-изложен на рисковете на пазара и още по-самотен в неговата борба за оцеляване.
Снимка: Euroactiv
