След приключването на международното изложение „Зелена седмица“ в Берлин и на прага на важни институционални решения за сектора, разговаряме с Петър Симеонов – собственик на фирма „Кримас 77“ (Гурково) и председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите. През призмата на опита му със 150 дка маслодайна роза и 65 дка биологична лавандула, анализираме необходимостта от нов икономически подход към този емблематичен за България сектор.
Пазарната реализация: Между суровината и крайния продукт
Въпрос: Г-н Симеонов, „Кримас 77“ отчете успешно участие на „Зелена седмица“ в Берлин. Каква е структурата на интереса към българската роза на международния пазар?
Петър Симеонов: За четвърта поредна година виждаме, че личният контакт е водещ. Вече имаме изградена мрежа от крайни потребители и клиенти на суровина, особено в Германия. Работим с трима големи германски партньори, които купуват на едро розова и лавандулова вода и масла. Важно е да се разбере, че розовото масло е естествен консервант и стабилизацията му не изисква спирт. Този факт е ключов за клиентите, които търсят „чист“ продукт. Успехът в Берлин потвърждава, че когато се намери правилният път към крайния потребител, добавената стойност остава в стопанството.
Аргументи за промяна: Розата извън рамката на общото растениевъдство
Въпрос: Поставяте въпроса за нуждата от преразглеждане на начина, по който държавата дефинира сектора. Какви са икономическите основания за това?
Петър Симеонов: Моделът, по който розопроизводството се третира просто като част от растениевъдството — наравно с доматите или картофите — е концептуално сгрешен. Розата не е едногодишна култура, тя е национален бранд и част от икономическата идентичност на България.
Затова настояваме за функционално разграничаване на подкрепата. Не ни е нужно просто субсидиране „на площ“, което често изкривява пазара. Необходими са специфични инвестиционни мерки за напояване и техника. В момента разходите за работна ръка се покачват с 30-40% годишно, а себестойността на продукцията (изчислена вече в евро) надвишава 1.75. При сегашната структура на разходите, без стратегическо разделение на розата от общия сектор, фермерите трудно ще генерират ликвидност за развитие.
Климатичният риск и технологичният дефицит
Въпрос: Споменавате „ужасна година“ за сектора. Какви са реалните измерения на климатичните аномалии върху насажденията?
Петър Симеонов: Изминалата година беше критична поради съчетанието от мека зима, резки застудявания и екстремна суша. Розата залага своя „листораст“ и бъдещия цвят веднага след резитбата. Липсата на влага в този момент спира развитието и директно редуцира добива. Преди години обработваните площи бяха около 60 000 дка, колкото са и сега, но реалното производство на цвят е паднало с над 50%.
Проблемът с напояването в Розовата долина е тежък — сондажите често достигат дълбочина над 100 метра. Инвестиция в капково напояване за 100-200 дка може да струва между 20 000 и 40 000 евро. Това е непосилно за средното стопанство без целева програма, която да признае напояването за приоритет №1 в борбата с климатичните промени. Към това добавяме и вредителите — черната златка (Capnodis) започва да плъзва от изоставените градини към поддържаните насаждения, което е системен риск за целия регион.
Лаборатория за качество: Кристализацията като тест за чистота
Въпрос: Алармирате, че голяма част от маслото в търговската мрежа е с неясен състав. Как потребителят може да разпознае истинския продукт?
Петър Симеонов: Твърдя, че 90% от маслото, предлагано в дребни разфасовки в масовата търговска мрежа, не е 100% чисто. Има един лесен физичен тест: чистото розово масло кристализира при температура между 18 и 24 градуса. Ако вашето мускалче остава течно на хладно, в него има примеси.
Друг голям проблем е регистрацията. Масово маслото се продава като „суровина“ в дребни разфасовки, за да се избегнат по-строгите и скъпи регулации за козметични продукти. Ние регистрираме нашето масло като козметичен продукт, защото знаем, че потребителят го ползва директно върху кожата си. Тази вратичка в закона трябва да бъде затворена, за да се защити имиджът на българската роза.
Глобалният пазар: Конкуренцията от Изток и китайският пример
Въпрос: Къде стои България на световната карта спрямо нови играчи като Азербайджан?
Петър Симеонов: Световното потребление на българско масло е спаднало до около 1500 кг годишно, при нива от 4000-5000 кг в миналото. Големите парфюмерийни къщи често търсят по-ниска себестойност. Азербайджан се очертава като сериозен конкурент, а иронията е, че те развиха сектора си с български разсад, изнесен легално чрез държави членки на ЕС.
Трябва да погледнем и към Китай — там розата е интегрирана в цялата хранително-вкусова промишленост: от напитки и чай до сладкиши и вино. Ние в „Кримас 77“ вече произвеждаме вино с маслодайна роза. Това е пътят за разширяване на пазара — розата да не бъде само суровина за парфюмерията, но и функционална храна.
Пътната карта: ЮНЕСКО и институционалното обединение
Въпрос: Какви са следващите стъпки за защита на розопроизводителите?
Петър Симеонов: Очакваме мащабна среща с участието на кметове от Розовата долина (Казанлък, Павел баня, Гурково) и представители на седем министерства — от социалното до икономическото. Целта е да спрем опитите в ЕС розовото масло да бъде класифицирано като „химичен/опасен продукт“. Подготвяме и документи за ЮНЕСКО.
Държавата трябва да разбере, че маркетингът на розата е маркетинг на България. Трябва ни присъствие на всяко летище и във всяко търговско аташе по света, особено през май месец. Розовото масло е нашата „котва“ на икономическия баланс — ако я изгубим, губим не просто земеделски отрасъл, а част от националната си идентичност.
