Проведеното на 26 януари 2026 г. заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел – първото под председателството на Кипър – се превърна в арена на остри дебати относно финансовата стабилност на европейските аграрни стопанства. На фона на продължаващата волатилност на пазарите и високите производствени разходи, министрите на земеделието обсъдиха пакет от извънредни мерки, включващи пазарни интервенции в млечния сектор и искания за административни облекчения при вноса на торове. Основният фокус на дискусиите бе поставен върху необходимостта от незабавна ликвидност за фермерите, чиито маржове са критично свити между падащите изкупни цени и енергийната тежест на ресурсите.
„Извънреден план за млякото“: Искане за активиране на член 219 от ООП
Централна тема по време на заседанието бе предложението на Италия, Румъния и Словакия за незабавно активиране на член 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 относно Общата организация на пазарите (ООП). Трите делегации представиха данни за сериозен икономически дисбаланс в сектора на суровото мляко, който застрашава жизнеспособността на стопанствата.
Предложеният механизъм предвижда използване на кризисния резерв за финансиране на схема за „доброволно намаляване на производството“. Чрез финансови компенсации за стопаните, които ограничат доставките си, ЕС цели да редуцира свръхпредлагането и да стимулира ръст в изкупните цени. Еврокомисарят по земеделие Кристоф Хансен пое ангажимент Комисията да направи спешен анализ на пазарните данни, преди да вземе окончателно решение за стартиране на интервенцията.
Битката за торовете: Австрия настоява за ревизия на механизма CBAM
Австрийският министър на земеделието Норберт Точниг, подкрепен от група държави членки, постави въпроса за високите цени на минералните торове, които в момента формират до 30% от оперативните разходи в растениевъдството. Австрия официално поиска преразглеждане на прилагането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) за сектора на торовете.
Аргументацията на Виена се основава на факта, че настоящите въглеродни налози оскъпяват вноса от трети страни и поставят европейските производители в неизгодно конкурентно положение. Съветът обсъди и възможността за временно премахване на антидъмпинговите мита за азотни торове, за да се осигури диверсификация на доставките и намаляване на пазарната спекулация в рамките на Съюза.
Стандарти за биологично земеделие и хуманно отношение
Комисията представи отчет за развитието на биологичния сектор, като потвърди, че стандартите за паша на животните остават фундамент на регламента. Въпреки това, в отговор на екстремните климатични събития през последната година, бе обсъдена възможността за „извънредна гъвкавост“ – протоколи, които позволяват на био фермерите да задържат животните на закрито при тежки метеорологични условия, без да губят сертификационния си статус. Същевременно, предложението за увеличаване на площта за мобилни птицеферми срещна съпротива от страна на Франция, която настоява за запазване на строгите качествени стандарти в сектора.
Задължително етикетиране на произхода: Прозрачност по веригата
Група от осем държави членки, водени от Франция и Австрия, представиха позиция за въвеждане на задължително етикетиране на произхода на суровините за всички преработени храни. Министрите подчертаха, че съществуващата обща формулировка „ЕС/извън ЕС“ не предоставя достатъчна информация на потребителите и позволява анонимност на суровините. Искането е за детайлно посочване на държавата на произход на основните съставки, което да подкрепи местните производители и да повиши доверието в европейската хранителна верига.
Заседанието завърши с мандат към Европейската комисия да подготви детайлна икономическа оценка на предложените пазарни мерки за следващата среща на Съвета през февруари.
