По време на годишния информационен семинар на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, провел се на 27 януари 2026 г. в зала „Париж“ на Гранд хотел Пловдив, Петър Кировски, директор на дирекция „Растениевъдство“ в МЗХ, направи детайлен анализ на промените в условността и текущото състояние на сектора. В своето изказване той постави акцент върху тревожните статистически данни за основните култури и административните облекчения, заложени в новия регламент от 19 декември.
Икономическата присъда на сушата: Срив при площите с царевица
Най-силният акцент в анализа на Кировски бе мащабната структурна промяна при културите, предизвикана от последователните засушавания. По думите му данните сочат към драстично отстъпление на царевицата като основна култура в сеитбооборота. През 2024 г. в страната са били засети 5 милиона декара с царевица, докато през 2025 г. площите се свиват до 3,89 милиона декара. „Това са 1,2 милиона декара по-малко царевица“, подчерта Кировски, допълвайки, че анализите на МЗХ ясно показват сериозното въздействие на климата върху реколтата.
В момента зърнопроизводството се крепи на 11 милиона декара пшеница (нива, близки до минали години), около 1,7 – 1,8 милиона декара ечемик и 1,6 – 1,7 милиона декара рапица. Според директора на дирекция „Растениевъдство“ това разместване не е просто агрономическо решение, а опит за икономическо оцеляване на фермерите в условия на екстремен климатичен риск.
Ценовата примка и глобалната конкуренция
Въпросът за икономическото оцеляване бе разгледан и през призмата на ценовия срив. Кировски посочи, че ако миналата година цената на пшеницата е била 180 и няколко евро на тон, то сега тя е паднала до 140–150 евро. Той бе категоричен, че за да се открият подобни ниски нива, статистиката трябва да се върне много години назад. В този контекст експертът призова стопаните към размисъл относно бъдещето на сектора и въздействието на големите търговски споразумения с Меркосур, Нова Зеландия и Австралия. Според него тези процеси са дълбоки и поставят въпроси за това какво общо ще се случва в сектора при навлизането на продукция от тези държави.
Новият регламент: Облекчения в условността и ДЗЕС
По отношение на административната рамка за Кампания 2026, Кировски разясни промените, въведени с регламента от 19 декември. Сред ключовите новости са:
- ДЗЕС 1 (Постоянно затревени площи): Допустимото отклонение (забраната за разораване) спрямо референтната 2018 г. се увеличава от 5% на 10%. Това облекчение, провокирано от проблеми в държави като Испания, ще важи за всички страни в ЕС.
- ДЗЕС 7 (Ротация): Въвежда се важен праг за контрол. Изпълнението на стандарта ще се проследява само за стопанства над 30 хектара. Всички площи до 30 хектара се смята, че няма нужда да бъдат проверявани за този стандарт.
- Биологично производство: Сертифицираните стопани и тези в преход автоматично ще се считат за изпълняващи изискванията по стандарти ДЗЕС 1, 3, 4, 5, 6 и 7.
Директорът отбеляза, че макар тези стъпки да са в посока „опростяване“, най-голямото облекчение вече е факт с промяната на ДЗЕС 6 (почвена покривка), който досега е предизвиквал сериозно объркване сред производителите и администрацията.
Регионален принцип и дерогации при форсмажор
Петър Кировски изрази надежда, че при бъдещото прилагане на „защитните практики“ (които ще увеличат броя на стандартите от 11 на 14 заради социалната условност), ще се премине към по-регионален принцип. Той даде пример с изискването за почвена покривка през лятото, при което България е била приравнена към държави на 1000 км на север, въпреки коренно различните условия у нас.
Обявена бе и възможност за ползване на временни дерогации при доказани форсмажорни обстоятелства (климат или неприятели). Като конкретен пример бе посочена черната златка при трайните насаждения – ако е доказано нападение и се е наложило изкореняване, стопаните ще могат да бъдат освобождавани от санкции по условността.
Предстоящо: Регистър на насажденията и директен диалог
В заключение Кировски обяви, че МЗХ работи по създаването на Регистър на трайните насаждения и оранжериите, за да се оптимизира подпомагането към жизнеспособните градини.
Директорът завърши своето изложение с призив за активна обратна връзка от страна на бранша. Той подчерта, че министерството търси конкретни мнения относно прилагането на стандартите – особено по точките, които са притеснителни или неясни за практиката. Моментът за този диалог е критичен, тъй като в следващите дни предстои заседание на работна група за изготвяне на промените в Наредбата за условността. Кировски увери стопаните, че споделените от тях казуси могат да бъдат заложени директно като текстове в новата нормативна уредба, за да отразят реалните нужди на земеделското производство.
