ОСП след 2027: Административен натиск и икономически риск
Въпрос: Проведохте среща с представители на Министерството на земеделието. Те декларираха готовност за обратна връзка. Какъв е вашият поглед — вълнуват ли се вече стопаните за промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.?
Людмил Работов: Наличието на диалог е добра новина. Важно е администрацията в лицето на директорите на дирекции да чува реалните проблеми на сектора, защото именно от техния експертен анализ зависи прилагането на политиките на терен. Що се отнася до ОСП след 2027 г., тя все още изглежда далечна за мнозина, но рестрикциите, намаленията в плащанията и дегресивното подпомагане вече са на дневен ред. Тези промени ще се отразят неблагоприятно върху мащабите на стопанствата ни. Всяко предприятие е инвестирало години наред с дългосрочен план за развитие, а сега е изправено пред пазарна криза, ниски цени и агресивна външна конкуренция.
Въпрос: На този фон международната конкуренция ли е най-голямата заплаха?
Людмил Работов: Не са само търговските споразумения. Предстои навлизането на още много негативни фактори, които ще разклатят рентабилността на цялата ни аграрна икономика. Година след година ние се превръщаме в част от една „икономическа единица“ – европейският модел на субсидиране и регулации, която обаче не е добре структурирана за нашите специфични условия и не ни прави конкурентоспособни. Ако субсидиите бъдат намалени или променени без реално изравняване, това ще постави сектора в изключително тежка ситуация.
Има ли алтернатива на субсидиите?
Въпрос: Факт е, че средствата по ОСП намаляват. Какви са реалните пътища за реакция, при положение че държавните помощи не са безкраен ресурс?
Людмил Работов: Държавният бюджет е ограничен и ние го осъзнаваме. Затова нашето основно искане остава пълното изравняване на субсидиите спрямо останалите европейски държави — т.нар. външна конвергенция. Паралелно с това държавата трябва да предприеме стъпки към данъчни облекчения, включително премахване на облагането върху самите субсидии. Това би дало глътка въздух и по-голяма устойчивост на фермерите. Що се отнася до структурата на стопанствата, тя трудно ще се промени като мащаб, затова трябва да се фокусираме върху технологии, които намаляват себестойността на продукцията. Оптимизирането на разходите е единственият начин да запазим някакъв марж на печалба.
Бъдещето на зърнопроизводството: Между любовта към земята и икономическата логика
Въпрос: Има ли бъдеще българското зърнопроизводство при тези условия?
Людмил Работов: Пътят ще бъде труден. Земеделието за нас е призвание и любов към земята — това е вътрешното чувство, което крепи колегите. Надявам се тази енергия да ни помогне да съхраним сектора. Но романтиката не е достатъчна. Тя трябва да бъде съчетана със строга икономическа логика. Трябва да спрем да правим излишни разходи и да търсим реални алтернативи. Решението на много от проблемите ни е в поливното земеделие.
Въпрос: Това е особено актуално за вашия регион. Какво е състоянието на проекта за язовир „Пясъчник“?
Людмил Работов: Доколкото ни е известно, финансирането вече е осигурено. В момента текат теренни проучвания. Очакваме фирмата, спечелила инженеринга, да представи техническото решение за помпените станции. Възстановяването на този обект е голяма победа за нашия Съюз. Надяваме се сроковете да бъдат спазени и през 2028 г. водата реално да се върне в „Пясъчник“, което ще позволи диверсификация на културите — към зеленчуци и бостани, с които много от нас са се занимавали успешно в миналото. Това обаче изисква и държавна стратегия за осигуряване на работна ръка и пазари.
Новите „данъци“ върху производството
Въпрос: Кои са факторите, които най-силно оскъпяват продукцията ви днес?
Людмил Работов: Най-сериозният натиск идва от цените на торовете. Допълнително усложнение е процедурата по CBAM за торовете — механизмът за въглеродния отпечатък, който на практика се превръща в нов налог за всеки производител. Това директно повишава разходите на декар. Парадоксално е, че докато официално се говори за облекчаване на тежестта, европейските политики налагат нови финансови тежести. Към това добавяме и ръста на наемите, рентите, прага на минималната заплата и поскъпването на резервните части и техниката.
Въпрос: На този фон има ли тенденция към намаляване на рентите?
Людмил Работов: Има такава логика. Когато приходите и печалбата на стопанствата се свиват, нивата на рентите трябва пропорционално да се адаптират към икономическата реалност.
Въпрос: Как споразумението с Меркосур променя международния пазар за българската пшеница?
Людмил Работов: Притесненията ни са големи заради многото неизвестни около това споразумение. Всяка интервенция на пазара с продукти с неясен произход е риск. От една страна стои въпросът със здравето заради масовата употреба на ГМО в тези държави. От друга страна е ценовият дъмпинг — тези стоки са произведени при занижени екологични изисквания и с препарати, които в ЕС са забранени от десетилетия. България е нетен износител и ние няма как да сме конкурентни на продукция с толкова ниска себестойност. Това споразумение ще удари директно реализацията на нашето зърно на глобалните пазари.
