Докато погледите на европейските зърнопроизводители са вперени в Черноморския басейн и натиска на руското зърно, на другия край на света се зароди вълна, която заплашва да свали ценовото дъно още по-ниско. Аржентина, подкрепена от уникална комбинация от напреднала генетика и благоприятен климат, прибра реколта, която фундаментално трансформира световния пазар. Ако Русия е ценовият лидер в Северното полукълбо, то Аржентина официално се превърна в износителя на най-евтината пшеница в света за сезон 2025/26.
Количествен скок: 12 милиона тона за две години
Числата, идващи от Южна Америка, са стряскащи в своя мащаб. Според последните оценки на Външната земеделска служба (FAS) на USDA, реколтата в Аржентина е достигнала нива между 27 и 28 милиона тона. За сравнение, само преди две години производството в страната беше едва 15,8 милиона тона. Този ръст от почти 12 милиона тона за кратък период изхвърля на пазара огромни излишъци, които търсят реализация на всяка цена.
Успехът не е плод само на късмет. Аржентинските фермери масово внедриха прецизни технологии и нова генетика на семената, които в съчетание с влажната зима и ниските температури по време на наливането на зърното, доведоха до исторически добиви.
Ценовият арбитраж: По-евтино дори от руското зърно
Истинската новина за българските и европейските фермери е спот експортната цена (FOB). Аржентинската пшеница в момента се търгува на нива от 210 – 211 долара на тон. Това е с около 15 долара под руските пристанищни цени ($226) и значително под нивата в Европейския съюз ($232) и САЩ ($245).
Това „количествено превъзходство“ се превръща в абсолютно конкурентно предимство. Макар голяма част от аржентинската реколта да е класифицирана като фуражна (поради по-ниското качество за сметка на високия добив), тя масово се изкупува за смесване с по-висококачествена американска или руска пшеница в големите мелнични центрове на Азия и Африка. Това подкопава пазарния дял на традиционните износители във важни региони като Югоизточна Азия.
Новите маршрути: Завръщането в Китай
Експортната стратегия на Буенос Айрес е агресивна. Очаква се износът на пшеница и брашно да достигне близо до историческия си пик от 17,5 милиона тона. Целевите пазари са Индонезия, Виетнам, Бангладеш и Мароко – места, където цената е водещият фактор.
Забележителен е пробивът в Китай. След близо 30-годишно прекъсване, Аржентина отново доставя мелничарска пшеница за китайския пазар, като само през декември бяха доставени 160 хиляди тона. Това пренасочване на потоците означава, че руската и европейската пшеница губят един от най-големите си клиенти в полза на по-евтиния латиноамерикански продукт.
Рекордни запаси и постоянен натиск върху Европа
Високата реколта доведе и до рекордни крайни запаси в Аржентина – близо 5 милиона тона. Голяма част от това зърно се съхранява от производителите в т.нар. „силозни торби“ (silobags) – гъвкава система, която позволява на фермерите да изчакват по-добри условия или да реагират моментално при промени в износните мита.
Този южноамерикански натиск вече се усеща по веригата. В Румъния и Унгария производствените цени паднаха с около 16% спрямо миналата година. Аржентинският фактор гарантира, че ценовият натиск върху международната търговия ще остане постоянен през цялата 2026 г.
В този контекст опитите за блокиране на споразумението с Меркосур с цел защита на пазара изглеждат икономически нецелесъобразни. Аржентина вече е на световния пазар и диктува цените със или без това споразумение. Разликата е, че през рамката на Меркосур тези неизбежни търговски потоци биха били далеч по-регулирани и предвидими, вместо да остават в зоната на свободния и неконтролиран арбитраж, който наблюдаваме в момента.
Изводът за българския пазар: Когато най-евтината пшеница в света идва от Южното полукълбо с цена от 210 долара, молитвите за по-добри пазарни нива в Европа изглеждат по-скоро като добро пожелание, отколкото като икономическа реалност. Глобалният пазар е пренаситен и Аржентина е поредният играч, който доказва, че в момента печели този, който произвежда най-евтино, а не непременно най-качествено.
