Млечният сектор в Германия започва 2026 година в условията на тежка пазарна депресия, която поставя под въпрос физическото оцеляване на фермите. Данните от началото на февруари, анализирани от д-р Олаф Зинке за германското издание Agrarheute, очертават тревожна картина: изкупните цени на млякото са влезли в низходяща спирала, която далеч не е достигнала своето дъно. Основният проблем се корени в драматичния разрив между реалната икономическа стойност на млечната суровина и цените, които преработвателните предприятия все още се опитват да поддържат към производителите. Повечето индикатори сочат, че този дисбаланс ще доведе до нови, по-дълбоки съкращения в изплащанията през следващите месеци.
Катастрофата на спот пазара и свръхпроизводството
Най-яркият сигнал за предстоящия трус идва от т.нар. „спот пазар“ – свободната търговия с излишно мляко между самите мандри. Там цените буквално са се сринали до нива, които не покриват дори разходите за транспорт и базова логистика. В Северна Германия спот цената на литър мляко падна до 18,5 евроцента, докато на Юг тя се задържа около 20 евроцента. Макар тези стойности да показват минимално възстановяване спрямо януарските нива, те остават далеч под критичния праг на рентабилност. Основният натиск върху пазара идва от свръхпредлагането – според данните на асоциацията на млечната индустрия, обемът на доставките в края на януари е с цели 6,4% по-висок в сравнение със същия период на предходната година, което буквално „задавя“ пазара.
Регионалното разслоение: Северът срещу Юга
Данните за декември и януари разкриват сериозна фрагментация на германския пазар. В Севера ситуацията е най-тежка, като почти няма мандра, която да плаща на фермерите базова цена над 40 евроцента. Масовите изплащания в този регион се движат между 0,37 и 0,38 евро за килограм, като най-големият играч – DMK – официално намали цената си до 37 евроцента. Регистрирани са и единични случаи, при които цената е паднала до критичните 35 евроцента. В Южна Германия ситуацията изглежда малко по-стабилна, като цените там все още варират между 41 и 48 евроцента, но тенденцията е към бърза корекция надолу, тъй като ценовата разлика от 10 цента между регионите става икономически неудържима в рамките на единния национален пазар.
Сривът на суровината: Анатомия на икономическото изтъняване
Икономическата дисекция на стойността на млечната суровина, извършена от Института ife, показва дълбочината на кризата. Тази теоретична цена, изчислена на база реалните продажби на масло и обезмаслено мляко на прах, се е сринала до 30,8 евроцента през декември. Това е шестият пореден спад на този показател от юни 2025 г. насам, когато стойността на стоката все още беше стабилна на нива от близо 50 евроцента. Този рязък спад от близо 20 цента за половин година е ясен индикатор, че мандрите няма да могат да поддържат текущите изкупни цени и ще бъдат принудени да ги синхронизират с пазарната реалност на крайните продукти.
Прогноза за 2026 г.: Кога ще спре свободното падане?
Очакванията на фондовия пазар не предвиждат бързо излизане от кризата. Фючърсите за мляко, които определят очакваната стойност на суровините, сочат към трайно ниски нива през цялата първа половина на годината. Прогнозите за януари и февруари се фиксират около 33-34 евроцента, а леко раздвижване към 34,7 евроцента се очаква едва през юни. Реалистично възстановяване на цените към нивата от 39-40 евроцента се забелязва на хоризонта едва в края на 2026 година. За фермерите това означава поне десет месеца на икономическо изтощение, в които изкупната цена няма да покрива производствените разходи. Този сценарий в Германия е сериозно предупреждение за пазарите в цяла Европа, тъй като свръхпроизводството в най-голямата икономика на ЕС неизбежно ще търси канали за реализация чрез евтин внос в останалите държави членки.
Какво представлява „Дисбалансът в ценообразуването“?
За да се разбере защо изкупната цена на млякото в Германия (а и в целия ЕС) е в низходяща спирала, трябва да се разгледа разликата между това, което мандрата плаща на фермера, и това, което тя реално получава от пазара.
Теоретичната цена (Rohstoffwert)
Институтът ife в Кил изчислява т.нар. „стойност на млечната суровина“. Това е математически модел, който показва колко пари носи един литър мляко, ако бъде преработен в двата най-основни индустриални продукта: масло и обезмаслено мляко на прах, и те бъдат продадени на световните стокови борси.
Ситуацията в момента: Тази теоретична стойност се срина до 30.8 цента. Това е реалната пазарна „цена на частите“ на млякото.
Реалната изкупна цена (Auszahlungspreis)
Това е сумата, която мандрата реално превежда по сметката на фермера за предадената суровина.
Ситуацията в момента: Много мандри в Германия все още плащат между 37 и 40 цента (особено на Юг).
Защо това е „дисбаланс“ и какво следва?
В икономиката този разрив от близо 7–9 евроцента на литър е изключително опасен за преработвателите. На практика всяка мандра, която купува мляко за 40 цента, а продава крайните продукти (масло и прахове) на цена, еквивалентна на 31 цента, генерира директна загуба от 9 цента на всеки литър (без да броим разходите за производство).
Този дисбаланс е „водещ индикатор“: Мандрите не могат да субсидират фермерите със собствения си капитал дълго време. Когато теоретичната борсова цена е толкова ниска, тя действа като магнит, който неизбежно дърпа реалните изкупни цени надолу.
Изводът за сектора: Докато борсовите котировки на маслото и млякото на прах не се вдигнат, изкупната цена на фермера ще продължи да пада, докато не се изравни с тези 31 цента. Това е и причината за прогнозата за „болезнена пазарна корекция“ – мандрите ще режат цените, докато спрат да губят от преработката на всяка единица суровина.
