С публикуването на официалното Становище 05/2026 на Европейската сметна палата (ЕСП), дебатът за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) за програмния период 2028–2034 г. преминава от политически лозунги към клинична диагностика на рисковете. Документът, представен от Илиана Иванова и нейните колеги от Палатата, осветява „слона в стаята“: опитът на Европейската комисия (ЕК) да интегрира земеделието в общ „суперфонд“ може да доведе до административен парадокс – по-голяма свобода на национално ниво за сметка на хронична несигурност за крайния бенефициент и ерозия на единния европейски пазар.
Ликвидация на двустълбовия модел: Преход към Национални планове за партньорство
Най-радикалната промяна в предложението на Комисията е премахването на традиционната структура на ОСП (ЕФГЗ и ЕЗФРСР) и вливането на аграрните средства в единен „Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие и сигурност“. Този процес на бюджетна алхимия предвижда изпълнението на политиката да се случва през Национални и регионални планове за партньорство (NRPPs).
ЕСП посочва, че макар идеята за гъвкавост да е привлекателна, тя крие сериозен риск от фрагментация. Когато всяка държава членка разполага с мандат да дефинира ключови термини като „активен фермер“ или „основна земеделска дейност“, се създават предпоставки за неравнопоставеност. Институционалният натиск за адаптиране на средствата към локалните нужди може неволно да разруши „общия“ характер на политиката, превръщайки я в сбор от 27 различни национални аграрни стратегии, което директно застрашава лоялната конкуренция в рамките на единния пазар.
Фискална гравитация и несигурност при планирането
Един от най-критичните аспекти, подчертани в становището, е т.нар. „бюджетна мъгла“. В предложения модел общият размер на финансирането по ОСП ще стане ясен едва след като бъдат приети плановете NRPPs. За професионалния мениджър на стопанство това означава работа в условия на информационен дефицит в най-важната фаза – стратегическото планиране на инвестициите (CAPEX).
ЕСП предупреждава, че липсата на предварителна яснота относно националните пликове за земеделие в рамките на общия фонд намалява предвидимостта. Това е фундаментално разминаване с производствената логика на земеделието, където инвестиционните цикли са многогодишни и изискват гранитна финансова рамка. Освен това, новата архитектура предвижда плановете да се приемат с решение на Съвета, което добавя още един слой институционална инерция и риск от забавяне на реалните плащания към фермерите.
Проследимост срещу „плащане срещу реформи“
Палатата сигнализира за потенциален пробив в отчетността и проследимостта на средствата. Предложението на ЕК предвижда преход от плащания, базирани на реализирани разходи и проверени изходящи резултати (outputs), към модел, базиран на „етапи и цели“ (milestones and targets), подобен на Плановете за възстановяване.
Диагностиката на одиторите е категорична: този модел може да прекъсне одитната пътека от европейските сметки до крайния земеделски производител. Ако плащанията се извършват при постигане на определени политически или административни индикатори на национално ниво, става изключително трудно да се гарантира, че всеки евроцент е достигнал до полето по законен и редовен начин. За професионалната общност това означава по-голям риск от последващи финансови корекции и системна нестабилност на механизмите за подкрепа.
Зелената архитектура: От условия към стимули
ЕСП отчита стремежа на Комисията за преход от „задължителна условност“ към „стимули за управление“ (farm stewardship). Новата система заменя досегашните ДЗЕС (GAEC) с шест по-гъвкави цели за защитни практики. Макар това да се представя като опростяване, одиторите предупреждават, че премахването на единните минимални стандарти на ниво ЕС може да доведе до „надпревара към дъното“ по отношение на екологичните амбиции или до прекалено сложни национални изисквания, които да задушат административно фермерите.
Особено внимание се обръща на факта, че плащанията за климат и околна среда вече ще трябва да се състезават в общия национален план с други социални и инфраструктурни приоритети. Това е „фискален арбитраж“, в който земеделието може да се окаже губеща страна, ако националните правителства решат да пренасочат ликвидност към по-шумни политически теми.
Навигация в хаоса
Посланието на Европейската сметна палата е ясно дефинирано: ОСП 2028–2034 има нужда от „терапевтична корекция“ преди окончателното приемане на законодателната рамка. Гъвкавостта не трябва да бъде за сметка на правната сигурност, а опростяването не бива да служи за параван на бюджетната непрозрачност.
За професионалните наблюдатели изводът е, че аграрният сектор навлиза в зона на висока регулаторна волатилност. Успехът на новата политика ще зависи не от обема на обещаните средства, а от способността на Европейската комисия да упражнява строг координиращ контрол върху националните планове. В противен случай, „офисът без покрив“ на европейския фермер рискува да остане и без фундамент – една предвидима и единна европейска подкрепа.
