Становище 05/2026 на Европейската сметна палата (ЕСП) изважда на светло конкретните параметри на следващата Многогодишна финансова рамка, които ще преначертаят финансовите потоци към земеделието. Докато дебатът за „Националните планове за партньорство“ (NRPPs) е в разгара си, числата в доклада разкриват една по-агресивна стратегия за преразпределение на средствата — от големите стопанства към малките фермери и към екологичния преход.
DABIS: Механизмът на дегресивност и таванът от 100 000 евро
Най-съществената промяна за професионалните зърнопроизводители е въвеждането на задължителното дегресивно подпомагане и твърдия таван (capping). Досега тези механизми бяха доброволни, но в периода 2028–2034 г. стават част от базовия модел (DABIS).
Аритметиката на дегресивността, предложена от ЕСП, предвижда прогресивно намаляване на субсидията за един фермер по следните стъпки:
- Под 20 000 евро: Без намаление.
- Между 20 000 и 50 000 евро: Редукция с 25% на сумата в този диапазон.
- Между 50 000 и 75 000 евро: Редукция с 50% на сумата в този диапазон.
- Над 75 000 евро: Редукция със 75% на сумата над този праг.
- Таван (Capping): Твърд лимит от 100 000 евро на бенефициент след прилагане на дегресивността.
За мащабните стопанства в България това означава следното: ако средното плащане е 130 евро/ха, дегресивността ще засегне стопанства над 1540 дка, а таванът от 100 000 евро ще бъде достигнат при около 16 150 дка. Ако обаче средната ставка се покачи до 240 евро/ха (в зависимост от националния бюджет), таванът ще се удари още при 8750 дка.
Бюджетната рамка: 293.7 милиарда евро „заключени“ средства
Общият бюджет за директни плащания (бивш Стълб I) и част от мерките за развитие на селските райони (бивш Стълб II) се фиксира на 293.7 милиарда евро (в текущи цени) за целия ЕС. Тези средства са „заделени“ (ringfenced) специално за земеделие в рамките на новия суперфонд.
Извън тази сума остават още 453 милиарда евро за кохезия, сигурност и други аграрни мерки. Тук е критичният момент — ЕСП посочва, че близо 10% от тази сума (около 48.7 милиарда евро) следва да бъде насочена към териториални действия в селските райони (LEADER и местни инициативи).
Екологичната цена: 43% за климат и околна среда
Новата архитектура на ОСП поставя „зелените“ цели в центъра на фискалната рамка. Предложението е държавите членки да заделят най-малко 43% от общия си бюджетен пакет за цели, свързани с климата и околната среда.
Това означава, че близо половината от аграрните средства ще бъдат обвързани с новата система на „стимули за управление“ (AECA), която заменя досегашните екосхеми. Важен детайл е въвеждането на „стартов пакет“ (Starter Pack) за млади фермери, за който се препоръчва да бъдат заделени 6% от националните средства — сума, която би удвоила сегашните нива на подпомагане за новонавлизащи в сектора.
Сметката за малките стопанства и кризисния резерв
За малките производители прагът на подпомагане се повишава значително. Годишното плащане за малки земеделски стопани може да достигне до 3000 евро (спрямо досегашните 1250 евро), като този механизъм става задължителен за държавите членки.
В същото време се променя и управлението на кризи. Създава се т.нар. „Мрежа за единна сигурност“ (Unity Safety Net) с годишен бюджет от 900 милиона евро (общо 6.3 милиарда евро за периода). Тези пари ще се активират само при извънредни пазарни сътресения или природни бедствия, като ще се използва механизъм на „каскадно финансиране“ — първо се използват националните гъвкави средства, а след това се прибягва до бюджетния „буфер“ на ЕС.
Диагностика на риска: Еднакви правила при различен контекст?
ЕСП изразява сериозни опасения относно тези числа. Гъвкавостта, която се дава на държавите да дефинират своите планове, може да доведе до парадоксални разлики в ставките между съседни страни. Одиторите подчертават, че без ясна дефиниция на „активен фермер“ на европейско ниво, съществува риск от изкривяване на вътрешния пазар.
За професионалния сектор изводът е, че новата ОСП ще изисква драстично по-прецизно планиране. С таваните от 100 000 евро и задължителните 43% за екология, земеделието спира да бъде политика на „площните плащания“ и се превръща в политика на „целевите резултати“.
