На Мюнхенската конференция по сигурността – форумът, който традиционно е запазен за темите за ядреното възпиране и киберсигурността – европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен направи фундаментална промяна в европейския стратегически наратив. Неговото послание е лишено от романтизъм: хранителната сигурност вече не е просто секторна политика, а критичен стълб на глобалната стабилност.
Тази позиция бележи края на ерата, в която земеделието се разглеждаше предимно през призмата на екологията или социалните субсидии. Хансен официално постави сектора в центъра на стратегиите за противодействие на хибридната война. За българския земеделски сектор, разположен на предната линия на източния фланг на ЕС, това префокусиране означава нова оперативна реалност, в която производството на храна се приравнява към националната отбрана.
Зърното като „втория петрол“ и хибридният фронт
В Мюнхен комисар Хансен посочи механизмите, чрез които Русия превърна зърното в своя „втори петрол“ – геополитически инструмент за натиск, равен по сила на енергийните ресурси. Тази метафора разкрива новата логика на пазара: износът вече не се движи само от търговска печалба, а се използва за дестабилизация на веригите за доставки и за провеждане на дезинформационни кампании, насочени директно към фермерските общности и селските райони.
Когато хранителните системи са интегрирани в хибридни стратегии, атаките не са само физически – срещу земеделска инфраструктура, но и информационни. Целта е ерозия на доверието в институциите и създаване на изкуствено напрежение по границите на Съюза. Според Хансен, близо 300 милиона души по света днес са жертва на остра продоволствена несигурност – цифра, която расте за шеста поредна година и която се използва като лост в геополитическото пренареждане.
„Половината от бойното поле“: Новият статут на фермера
Основният извод от изказването на Хансен е, че дискусията за сигурност без темата за храната покрива едва половината от „бойното поле“. Това признание променя из основи статута на фермера. Производителите вече не са просто участници на пазара, те са „първа линия“ в защитата срещу хибридни заплахи, особено в държавите по източната граница.
Тази промяна в мисленето преформулира и смисъла на европейското подпомагане. Субсидиите и инвестициите в сектора престават да бъдат „помощи“ и се превръщат в разходи за устойчивост и подготвеност (preparedness). В свят, в който всяка икономическа зависимост може да бъде превърната в уязвимост, продоволственият суверенитет се превръща в колективен отговор на Европа срещу външния натиск.
Стратегическият прелом: От ОСП към отбранителна способност
Изказването в Мюнхен е ясен сигнал, че либерализмът в земеделието е приключил в момента, в който срещу него се изправят държавно управлявани ресурси, използвани като оръжия. Реакцията на Брюксел вече не е фокусирана върху „свободната търговия“ на всяка цена, а върху изграждането на устойчивост (resilience), която да гарантира, че Европа няма да бъде изнудвана през празните чинии на своите граждани.
За българския агробизнес това е моментът за радикална смяна на позиционирането. Новият език на земеделието е езикът на реалната политика. Времето на дебатите за „зелени политики“ отстъпва място на стратегиите за сигурност.Agriculture is the new defense – това е доктрината, която Кристоф Хансен наложи от Мюнхен. Който не успее да адаптира стопанството и мисленето си към този нов стратегически ритъм, рискува да остане извън голямата рамка на приоритетите, които Брюксел ще финансира приоритетно след 2027 г.
