На 18 февруари 2026 г. комисарят по земеделие Кристоф Хансен изпрати отчетно писмо до земеделските министри на държавите членки, в което анализира първата година от прилагането на Визията за земеделието и храните (стартирала на 19 февруари 2025 г.). Хансен пише, че в центъра на документа стои една „проста, но фундаментална предпоставка: няма да има фермери през 2040 г. без справедливо и стабилно възнаграждение“. Този цитат въпреки че е предимно политическо послание, е и икономическата котва на документа, чрез която Хансен обяснява защо Комисията пренасочва фокуса си от екологичните изисквания към пазарната и доходоносната устойчивост. Хансен казва в писмото, че изминалата година е била период на тестване на способността на Съюза да адаптира политиките си към текущите геополитически предизвикателства, като целта е изграждането на сектор, който е не само устойчив, но и „привлекателен и конкурентоспособен“. Анализът му казва, че Брюксел вече не разглежда земеделието изолирано, а като част от по-широката стратегия за продоволствен суверенитет, където оперативната гъвкавост и икономическата жизнеспособност са водещите критерии за успех. Този нов оперативен модел цели да осигури предвидимост на приходите в ера на висока волатилност, като в същото време подготви сектора за пълната му интеграция в бъдещата Многогодишна финансова рамка след 2027 г.
Кои са основните точки в писмото на еврокомисаря до министрите:
Финансова стабилност и нови правила за пазарна прозрачност
В рамките на следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028–2034 г. Комисията е успяла да фиксира защитен бюджетен праг за директната доходна подкрепа по ОСП, като успоредно с това развива инструменти за подпомагане на инвестициите и управлението на риска. Равносметката на Хансен залага на подобряване на пазарното възнаграждение чрез укрепване на Общата организация на пазарите (CMO). Вече са предприети действия срещу нелоялните търговски практики, включително чрез нови правила за трансгранично прилагане на санкции. Обсерваторията на агрохранителната верига на ЕС вече активно анализира цените, производствените разходи и разпределението на добавената стойност, за да гарантира, че фермерите няма да бъдат принуждавани да продават продукцията си под реалната им себестойност. През 2026 г. Комисията ще работи по преразглеждане на Директивата за нелоялните практики (UTP), за да затвърди този принцип като постоянна законова норма в целия Съюз.
Приемственост между поколенията и контрол върху земеделската земя
Осигуряването на кадри за сектора е адресирано чрез Стратегията за генерационно обновяване от октомври 2025 г. Тя предвижда въвеждането на „Стартов пакет за млади фермери“ (Starter Pack) и нови услуги за помощ във фермите (Farm Relief Services) в бъдещата ОСП, за да се гарантира социална сигурност и възможност за отдих на стопаните. През март 2026 г. стартира Платформа за жените в земеделието. Ключов момент е създаването на Обсерватория на ЕС за земеделските земи (EU Observatory on Farmland) и Експертна група, които да осигурят пълна прозрачност при трансакциите и наемите. Комисията е започнала проучване за финансиализацията на земеделската земя и пилотен проект за нейното наблюдение, за да анализира как големите инвестиционни потоци влияят върху пазара на земя и достъпа до нея за реалните земеделски производители.
Административно облекчаване и мащабен регулаторен стрес-тест
Процесът на опростяване на ОСП е дефиниран като реален икономически лост за сектора. Пакетът от май 2025 г., приет окончателно през декември същата година, цели да спести на фермерите до 1.7 милиарда евро годишно и още 232 милиона евро на националните администрации чрез по-гъвкаво прилагане на правилата. Екологичният омнибус от декември 2025 г. вече освобождава производителите от определени отчетни задължения по директивите за водите и нитратите, като през 2026 г. ще продължат диалозите за практическото им прилагане на терен. Комисията извършва и пълен „стрес-тест“ на цялото аграрно законодателство извън финансовия инструмент на ОСП, за да провери неговата съгласуваност и административна тежест в реални условия до края на мандата. Също така са предложени промени в законодателството за биохраните и безопасността на храните и фуражите за по-бърза оторизация на био продукти за растителна защита.
Стратегия за животновъдството и финансов ресурс за биосигурност
Секторът на животновъдството заема централно място в отчета на Хансен, като за него се предвижда специфичен финансов и стратегически фокус. Пише Хансен, че през пролетта на 2026 г. ще бъде представена цялостна Стратегия за животновъдството, насочена към повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на фермите. Казва Хансен, че за защита на сектора от епизоотии и пазарни сривове е предложена Единна мрежа за сигурност (Unity Safety Net) в размер на 6.3 милиарда евро, която практически удвоява кризисния ресурс и е насочена директно към справяне с животинските болести. Успоредно с това, част от бюджета от 40 милиарда евро за иновации и изследвания по „Хоризонт Европа“ е заделен приоритетно за здравето на животните и биотехнологиите. Комисията подготвя и преглед на законодателството за хуманно отношение, както и План за действие за торовете (Fertiliser Action Plan) за 2026 г., целящ намаляване на разходите за входни ресурси и премахване на зависимостта от внос на растителни протеини.
Глобална конкурентоспособност и реципрочност при вноса
Защитата на европейското производство се базира на изискването за равни условия и реципрочност на производствените стандарти. Комисията планира да увеличи одитите в трети страни с 50 на сто и тези на граничните пунктове на Съюза с 33 на сто през периода 2026–2027 г. Специална работна група (EU Task Force), действаща от януари 2026 г., координира контрола върху вноса, особено по отношение на остатъци от опасни пестициди като карбендазим и беномил, за които нивата се свалят до техническа нула. Търговската политика включва нови споразумения с Меркосур и Индия, но с безпрецедентни защитни клаузи за европейските фермери. Успоредно се засилва кампанията „Купувайте европейско“ с по-висок бюджет за промоция на вътрешния пазар и по-добро информиране на потребителите за качеството на местната продукция.
Управление на кризи и продоволствена сигурност
За справяне с пазарни шокове в следващата МФР е предложена Единна мрежа за сигурност (Unity Safety Net) в размер на 6.3 милиарда евро, която практически удвоява сегашния кризисен резерв. Този ресурс е проектиран да предпазва стопаните от природни бедствия и епизоотии чрез механизмите на Националните и регионални партньорски планове (NRPP). През март 2025 г. бе лансирана Стратегия за Солидарен съюз за бърза реакция при заплахи за хранителната сигурност. Европейският механизъм (EFSCM) през 2026 г. ще се фокусира върху управлението на стратегическите резерви и разработването на планове за готовност при кризи, включително нови модели за публично-частни партньорства при складирането на храни.
Научен напредък и инвестиции в иновации
Инвестициите в иновации за периода 2028–2034 г. са заложени с бюджет от 40 милиарда евро по линия на „Хоризонт Европа“ и Европейския фонд за конкурентоспособност. Тези средства ще бъдат насочени приоритетно към биотехнологиите, биоикономиката и здравето на растенията и животните. През 2026 г. се подготвя втори Европейски закон за биотехнологиите (Biotech Act II). Продължава работата по „Компас за устойчивост“ (On-Farm Sustainability Compass), който да помага на фермерите сами да измерват екологичните си резултати и да бъдат възнаграждавани за тях. През 2026 г. ще стартират и първите „Диалози за храните“ за обсъждане на ценовата достъпност и качеството на продуктите с участието на производители, търговци и потребителски организации.
Икономически последици и нови правила за изпълнение
Равносметката на Кристоф Хансен потвърждава цялостното пренастройване на ОСП към модел на децентрализирана отговорност. Чрез въвеждането на NRPP и Единния фонд, Брюксел предоставя по-голяма свобода на държавите членки в дизайна на мерките, включително чрез фиксираната цел от 10% за развитие на селските райони. Тази гъвкавост обаче е обвързана с изискване за доказуеми резултати при управлението на средствата и висока административна ефективност. Засилената защита на границите и механизмите за реципрочност са част от новата рамка за стратегическа автономия, която цели да компенсира разходите за високи стандарти вътре в Съюза. Успехът на този модел ще зависи от способността на националните структури да интегрират земеделието в общата логика на регионалното развитие и икономическата устойчивост, като се възползват от пълния капацитет на предоставените нови финансови инструменти.
