„Много от нас са фалирали, но още не са го разбрали“ – с тази нерадостна диагноза председателят на АЗПБ откри 12-ата Национална среща на земеделските производители в Казанлък, изпреварвайки политическите клишета с брутален реализъм.
Казанлък, 25 февруари 2026 г. – В условията на пълна геополитическа несигурност, пренареждане на европейските приоритети от „храна към пушки“ и официалния старт на България в Еврозоната, Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) даде старт на своя най-важен форум за последното десетилетие. Под надслов „Земеделие между риска и възможностите“, срещата започна не с традиционния оптимизъм, а с искане за радикална смяна на модела.
Счупеният модел и илюзията за издръжливост
В своята встъпителна реч председателят на УС на АЗПБ Венцислав Върбанов направи „дисекция“ на последното десетилетие, белязано от кризи – от АЧС и пандемията до войната в Украйна и инфлационния шок. Според него обаче, най-голямата заплаха не е външна, а вътрешна – изчерпването на стария икономически модел.
„Днес вече няма как да разчитаме единствено на собствената си издръжливост и инат. Старият модел постепенно престава да работи. Ние вече функционираме в условията на редуциран европейски бюджет вследствие на пренасочване на средства към отбраната и сигурността“, заяви Върбанов.
Той подчерта, че зърнопроизводството, което дълги години беше „гръбнакът“ на сектора, в момента е притиснато в смъртоносна хватка между най-ниските борсови цени от две десетилетия и устойчиво растящата себестойност.
„Критичната точка“ и политическото безветрие
От трибуната на форума Върбанов отправи остро предупреждение към политическата класа, която в момента е заета с поредните предсрочни избори и служебни кабинети. Докато институциите са в режим на „тактически сблъсъци“, фермерите остават сами в битката за продоволствена сигурност.
„Много от нас са фалирали, но още не са го разбрали. Докога ще продължаваме така? Колко още жертви са необходими, за да си дадем сметка, че българското земеделие е стигнало до критична точка?“, попита реторично той, визирайки липсата на национална стратегия, която да постави сектора в редиците на националната сигурност.
10-те стълба на Новия обществен договор
Централно място в откриването зае предложението на АЗПБ за Нов обществен договор за земеделието. Това не е просто списък с искания, а опит за рестарт на отношенията между държава, производител и потребител. Върбанов очерта 10 приоритетни направления, които трябва да гарантират оцеляването на земеделието у нас:
- Пълна забрана за имитиращи продукти, които подкопават доверието в родното производство.
- Обвързана подкрепа само срещу доказани резултати – край на виртуалните животни и „чертожниците“.
- Диференциран ДДС за фермерски и биопродукти, за да станат конкурентни на вноса.
- Законови гаранции за производствените стандарти на българските храни.
- Стриктен контрол върху суровините – етикетът „Български продукт“ трябва да означава 100% българска суровина.
- Подкрепа за младите фермери като инвестиция в поколенческото обновление.
- Облекчен внос на работна ръка от трети страни за справяне с демографската пустиня.
- Нормализиране на поземлените отношения – „Не е нормално да теглим кредити, за да плащаме ренти“, подчерта Върбанов.
- Ускорена модернизация на напояването – превръщането му в държавен приоритет №1.
- Разширяване на защитата от градушки върху цялата територия на страната.
Геополитическата упойка: Меркосур и Индия
Върбанов не подмина и големите търговски сделки на ЕС, които „разтресоха Европа“. Според него българските фермери са „употребени в голямата геополитическа игра“ чрез споразумения като това с Меркосур и Индия, които отварят пазара за внос при занижени стандарти, докато българският производител е задушен от регулации.
„Ако като общество осъзнато подкрепяме родното производство – ако на българската трапеза присъстват българско вино, месни и млечни продукти – тогава и външните търговски споразумения няма да бъдат заплаха, а просто част от глобалната картина“, завърши председателят на АЗПБ.
Форумът продължава с дискусионни панели, в които се очаква експертите да дадат отговор на най-важния въпрос: Как да управляваме риска в ерата на „Голямото отрезвяване“?
Очаквайте подробности от Панел 1 с участието на представители на ЕК и МЗХ.
