Икономически коментар върху актуалната статистика на МЗХ за състоянието на пазара на пшеница
Последните данни на Министерството на земеделието и храните към 20 февруари 2026 г. очертават сериозно логистично предизвикателство пред сектора. Макар общият износ от началото на стопанската година да е по-висок спрямо предходната, текущото темпо на реализация не съответства на огромните наличности в складовете. Към момента България разполага със запаси от близо 3.5 милиона тона пшеница, които трябва да бъдат реализирани в рамките на оставащите три месеца до новата реколта.
Математиката на износа: 3 срещу 22 кораба на месец
За да разберем мащаба на предизвикателството, е необходимо да превърнем сухата статистика в логистични единици. Ако приемем, че един среден кораб тип „Panamax“ товари около 50 000 тона зърно, сметката за изчистване на складовете изглежда по следния начин:
Текущо състояние (февруари): През последния месец износът е нараснал едва със 140 000 тона. Това означава, че за целия февруари страната е натоварила средно под 3 кораба (или по един кораб на всеки 10 дни).
Необходим темп за разтоварване: За да достигнем здравословен преходен остатък преди жътва (около 100 000 тона), България трябва да изнесе близо 3.4 милиона тона до началото на юни. Това изисква месечен износ от около 1.13 милиона тона.
Реалната цел: Казано на езика на пристанищата, трябва да товарим по 22-23 кораба всеки месец (или по един кораб почти всеки ден). Разликата между текущите 3 кораба и необходимите 23 показва мащаба на логистичното „задръстване“, в което се намираме в момента.
Блокадата на Ормузкия проток: Логистичен възел
Затварянето на Ормузкия проток вече е пазарна реалност, която директно засяга българския експорт. Тъй като над 70% от нашия износ извън ЕС е традиционно насочен към пазарите в Близкия изток и Северна Африка, блокадата на основните морски пътища автоматично оскъпява транспорта.
Когато морският път е блокиран или рисков, навлото (цената за превоз) и застраховките скачат рязко. Търговците калкулират тези допълнителни разходи, като намаляват изкупната цена „от място“ за производителя. Това означава, че фермерът е притиснат двойно – от една страна, зърното му стои блокирано в склада, а от друга, цената, която му се предлага, е потисната заради логистичния риск.
Ликвидността като заложник на складовите наличности
Връзката между тези данни и икономическата ситуация в стопанствата е директна. Периодът март-април е времето за най-големи разходи за пролетната кампания – торове, препарати и гориво. При настоящите разходи от около 200 лв. на декар и ренти, които вече не се покриват напълно от субсидиите, фермерите имат нужда от бърза реализация на продукцията си.
Задържането на 3.5 милиона тона пшеница в складовете означава, че в сектора са блокирани стотици милиони левове оборотен капитал. Ако логистичният капацитет не се увеличи рязко до 22-23 кораба на месец, производителите ще бъдат принудени да продават под себестойността си в последния момент, за да освободят място за новата реколта.
Прогноза за пазарния натиск
Изводът от числата на МЗХ е, че складовата наличност в момента действа като икономическа „котва“ за цените у нас. Докато износът за трети страни не намери нови, по-сигурни или по-евтини логистични коридори, натискът върху вътрешния пазар ще се засилва. Ситуацията изисква изключителна гъвкавост в управлението на запасите, тъй като сблъсъкът между стария остатък и новата жътва в условията на блокиран международен транспорт може да доведе до критичен дефицит на ликвидност за много стопанства.
