Изследване на икономическата жизнеспособност и стратегиите за целево подпомагане според последните данни на ЕК
Предложението за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г. поставя нов акцент върху „по-доброто насочване“ на подпомагането на доходите. Според аналитичния обзор на Европейската комисия (ноември 2025 г.), целта е осигуряване на по-справедлива система, която приоритетно подкрепя стопанствата с най-голяма нужда. За целта е предвиден минимален целеви бюджет от 293,7 милиарда евро, разпределен чрез Националния и регионален партньорски фонд.
Икономическа жизнеспособност на стопанствата в ЕС
Анализът, базиран на данни от Мрежата за земеделска счетоводна информация (FADN) за периода 2021–2023 г., класифицира пазарно ориентираните ферми в четири групи според способността им да покриват разходите си (включително преките и вложените собствени фактори):
- Група 1 (най-жизнеспособни): Покриват всички разходи и имат капацитет за спестявания и инвестиции.
- Група 2 (все още жизнеспособни): Генерират положителен доход, но не покриват напълно вложените собствени разходи (труд, земя, капитал).
- Група 3 (нежизнеспособни): Отчитат загуби, но могат да имат положителен доход, ако се отложи амортизацията.
- Група 4 (най-нежизнеспособни): Намират се в сериозен финансов стрес и отчитат загуби дори без отчитане на амортизацията.
Данните за ЕС-27 показват, че 87% от пазарно ориентираните ферми са икономически жизнеспособни (Групи 1 и 2). Въпреки това, през 2023 г. се наблюдава спад в дела на най-стабилните стопанства (Група 1) до 29%, в сравнение с 38% през 2022 г.
Позицията на България в европейската статистика
Географският анализ (Графика 4 в документа) поставя България в специфична позиция спрямо останалите държави членки. Заедно с Белгия, Унгария и Франция, България се отличава с най-висок дял на икономически жизнеспособни пазарно ориентирани ферми. Повече от половината български стопанства са класифицирани в Група 1, което означава, че те генерират положителен доход, покриват всичките си разходи и притежават инвестиционен потенциал.
В противоположния край на скалата са държави като Словения, Словакия и Швеция, където над 30% от фермите се считат за икономически нежизнеспособни (Групи 3 и 4). Тези различия са в основата на предложението за гъвкавост, която да позволи на всяка държава да проектира интервенции според специфичните си нужди.
Специфични категории и доходна уязвимост
Докладът идентифицира няколко ключови категории фермери, при които доходът на работна единица е значително по-нисък от средния за сектора:
- Райони с природни ограничения (ANC): Фермите в тези райони имат среден доход с 26% по-нисък от тези извън тях.
- Млади фермери (под 40 г.): Доходът им е с 14% по-нисък в сравнение с по-възрастните фермери. Полша и Румъния съставляват 44% от младите фермери в извадката на FADN.
- Смесени стопанства (растениевъдство и животинство): Тази категория е най-уязвима – едва 22% от тези ферми са в Група 1, а средният им доход е с 25% по-нисък от този на специализираните стопанства.
- Жени фермери: Отчитат доход с 37% по-нисък от този на мъжете. Икономическият размер на фермите, управлявани от жени, е едва 38% от средния за мъжете.
- Семейни ферми: Генерират доход, който е с 47% по-нисък в сравнение с несемейните (корпоративни) структури.
Инструментариум за ОСП 2028–2034
За постигане на по-добро насочване на средствата, новата ОСП предлага комбинация от съществуващи и обновени инструменти:
- Дегресивно подпомагане на доходите на база площ (DABIS);
- Обвързана подкрепа;
- Подкрепа за инвестиции и секторни интервенции;
- Агроекологични плащания.
Новият модел разчита на стратегическо таргетиране, което позволява на държавите членки да насочват подкрепата към малките и средни стопанства и към специфичните групи с доказана икономическа уязвимост. Основната цел е запазване на продоволствената сигурност, насърчаване на местните хранителни системи и поддържане на заетостта в селските райони.
