„Храната е стратегически суверенитет, а познаването на реалните механизми на пазара е единственият ни инструмент за оцеляване.“ Около тази теза се обединиха представители на агрохранителната индустрия по време на един от ключовите панели в семинара на 12-ата Национална среща на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Дискусията бе модерирана от Живко Живков – експерт с доказан авторитет в сектора, познат с опита си като изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на самата АЗПБ и на държавната „Ел Би Булгарикум“. Неговата роля бе да насочи дебата към практическите решения и икономическата логика, която стои зад ПР шума.
Живко Живков: Институционалният стандарт като пример за бизнеса
Откривайки панела, Живко Живков сподели личен и професионален контекст, който зададе тона на дискусията. „Имах две мечти тази зима: да организираме тези събития и на мен да ми се падне воденето на този панел за българското бъдеще в световното земеделие. Едната се сбъдна, за втората – Левски да стане шампион – ще почакаме“, сподели той пред залата, подчертавайки, че за него това е 12-то участие в срещите на асоциацията.
Позовавайки се на опита си начело на „Ел Би Булгарикум“, Живков подчерта, че държавните предприятия могат да бъдат еталон за качество, когато имат ясна стратегия. „Показахме, че въпреки държавната форма на собственост, можем да наложим български стандарт и родно мляко, което да стигне до всеки магазин. Целта днес е да превърнем този модел в устойчива практика за целия сектор.“
Живков постави на масата три критични въпроса, които ще определят следващите години: адаптацията на бизнес моделите към новите реалности, конкурентоспособността в условията на МЕРКОСУР и бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. — „въобще ще има ли ОСП?“.
Владимир Грънчаров: Технологична автономия срещу „отровата“ на имитациите
Владимир Грънчаров от „Еко Млеко“ (Луковит) представи детайлен модел за адаптация чрез пълна интеграция. Неговото стопанство функционира в абсолютно затворен цикъл — от обработката на земята и производството на фуражи (царевица, ечемик, пшеница и синап) до крайния продукт.
„В нашето стопанство устойчивостта означава контрол. Когато затвориш цикъла, ставаш неутрален към външните шокове“, обясни Грънчаров. Той разкри технологичните предимства на своята база: „Инвестирахме в роботизирани системи за доене, които гарантират индивидуално отношение към всяко животно. Роботът издоява всяка цицка поотделно, което ни позволява да следим качеството в реално време и драстично да намалим риска от мастити и заболявания.“
Грънчаров подчерта, че стопанството разполага със собствена фуражна кухня и силози, внедрени са фотоволтаици за енергийна независимост и сондажни системи с филтрация на водата. Той обаче отправи остро предупреждение относно „слона в стаята“ на млечния сектор: „Днес четох статистика за близо 13 000 тона внос на имитиращи продукти. Това е една пета от общото производство у нас. Тези сурогати са отрова за пазара и за здравето на децата ни. Тук е нужна политическа воля за пълна забрана на тези продукти, а не просто тяхното административно отчитане.“
Цветан Илиев: Синергия по принуда и икономическата диагноза
Цветан Илиев от „Бони Холдинг“ направи безмилостен анализ на свиневъдния сектор, базиран на опита на най-големия производител в страната (над 30% пазарен дял). Той обясни, че високата степен на интеграция в тяхната структура е била стратегия за оцеляване, породена от дефицити.
„Създателят на компанията Борислав Николов реши да прави колбаси, но се оказа, че качествено българско месо нямаше. Трябваше да го внасяме. Затова започнахме да произвеждаме прасета, а за да са качествени — внесохме генетика от Дания. За да ги храним — направихме фуражни заводи. Изградихме веригата по принуда, но тя се оказа устойчива: когато суровинната база страда, преработката я подкрепя и обратно“, разясни Илиев.
Той постави и тежка макроикономическа диагноза: „В България страдаме от това, че функционираме като малка и скъпа икономика. Не сме глупави като хора, но малкият мащаб ни пречи да прилагаме масова автоматизация. Голямата автоматизация изисква огромни обеми продажби, които нашият вътрешен пазар не може да осигури. Без реален пробив на външни пазари, ние оставаме заложници на високата себестойност и губим конкурентоспособност спрямо индустриалните гиганти.“
Поглед към следващите участници
Дискусията, дирижирана от Живко Живков, потвърди, че за българския агробизнес адаптацията минава през технологичен скок, пълна проследимост и отстояване на националния стандарт. Само по този начин бизнесът може да компенсира структурните недостатъци на малкия пазар и административните тежести.
В следващата част на нашия обзор от семинара в Казанлък ще представим гледните точки на останалите участници в този ключов панел — Ивайло Гълъбов, който говори за птицевъдството, и Валери Богдановски, който разгледа предизвикателствата пред месодайното говедовъдство.
