По време на 12-ата Национална среща на земеделските производители в България (АЗПБ), провела се в Казанлъшки минерални бани, Стоян Вълев, изпълнителен директор на „Грейнстор“, направи подробен преглед на текущата ситуация на пазара на зърнени и маслодайне култури. Той се спря на логистичните предизвикателства, информационните манипулации и състоянието на търговския сектор у нас.
Логистична активност и пазарна несигурност
В началото на своето изказване Стоян Вълев представи оперативна справка за дейността на компанията, която илюстрира динамиката на сектора в момента. „В момента товарим кораб с пшеница на Бургас, кораб с ечемик и пшеница на Варна, два кораба с царевица на Балчик, разтоварваме царевица на Русе, товарим баржи на Видин и Лом“, посочи той.
Въпреки тази активност, Вълев подчерта, че липсата на предвидимост остава основен проблем. „Нямаме реална идея какво ще се случи утре. Нашата работна стратегия е да си управляваме запасите, покупките и продажбите така, че да сме устойчиви, без значение какво ще се случи утре. Пазарът е непредвидим“, допълни той.
Борсовата търговия: Информация срещу физика
Стоян Вълев обърна специално внимание на начина, по който се търгува на световните борси днес. Според него пазарът вече не се движи от физическата наличност, а от спекулативна информация. „Над 80%, може би вече и 90% е спекулативна търговия на финансови пазари. Хора, които днес купуват биткойни, утре злато, вдругиден сребро, на третия ден нефт. Тях грам не ги интересува какво се случва на реалните пазари“, заяви той.
Вълев обясни, че големите фондове използват изкуствен интелект (AI) за генериране на информация, с която движат борсите. „Един фонд за няколко секунди купува договори за пшеница за 10 милиарда. Идеята му е след 3 минути или 10 дни да ги продаде на печалба. Информацията по медиите управлява борсите, не физиката“, каза той. Като пример даде новина на Ройтерс за рекорден износ от България (2.2 млн. тона), която определи като „пълни глупости“. Реалността по негови данни е 3 млн. тона за тази година срещу 4 млн. тона за миналата.
Световното свръхпроизводство и ценовият цикъл
Според Вълев ниските цени в момента имат своята проста икономическа логика – рекордно производство на всеки един континент. „Имаме 5% ръст на световното производство само за една година. Това не е климатична случайност, а ефект от високите цени между 2020 и 2023 г. Когато цените бяха високи, всички земеделци по света увеличиха площите и вдигнаха добивите“, обясни той.
Той цитира икономиста Чарли Мънгър, подчертавайки, че пазарът в момента има нужда от период на ниски и „още по-ниски“ цени, за да се регулира производството в световен мащаб. „Инфлация в агросуровините няма, защото капацитетът се качва всяка година, а конкуренцията е огромна. Когато нямаш продуктово предимство, печелиш пазара само чрез по-ниска цена“, допълни търговецът.
Глобалното недоволство: Никой не печели
Вълев разби мита, че само българските фермери страдат от текущата конюнктура. „Фермерите по света генерално не печелят. Руските фермери не печелят и са недоволни. Повечето южноамерикански фермери не са доволни. Американските фермери не са доволни“, посочи той. Проблемът е глобален – разходите при всички са високи, а пазарът е преситен.
Европа на кръстопът и илюзията „МЕРКОСУР“
Търговецът изрази скептицизъм относно конкурентоспособността на Европа. „Европа в момента не е конкурентна. Основната причина е лошата енергийна политика. В Америка цената на горивото на едро е 50 цента на литър, ние плащаме много повече“, заяви Вълев. Той добави, че рентите в България също са значително по-високи от средните за света (10-30 долара).
Относно споразумението с МЕРКОСУР, Вълев бе категоричен, че то няма да промени нищо за зърнопроизводството: „Вносът на царевица, слънчоглед и рапица в ЕС и в момента е безмитен. Можеш да си внесеш колкото искаш, откъдето искаш. Държавите от Северна Европа са вносители и те нямат интерес от мита. Продаваме само чрез цена – купувачите в Алжир или Египет не ги интересува колко ни е рентата“.
Казусът с аржентинския слънчоглед и кризата в преработката
Изпълнителният директор на „Грейнстор“ внесе яснота и по темата с вноса на слънчоглед, като потвърди физическото разтоварване на мащабна пратка на пристанище Варна. „Корабът със слънчоглед на Варна се разтоварва физически. Камионите возят към базата. Това е първият аржентински кораб, купен само от България“, обясни той. Цената на сделката е 940-960 CIF Варна.
Според него мощностите за преработка у нас работят на 50%, защото преработвателите не могат да купуват скъп български слънчоглед и да изнасят маслото конкурентно. „Наложи им се да внасят канола от Канада и слънчоглед от Аржентина без мито. Ако догодина цените там не са адекватни, ще внасят соя от САЩ“, предупреди той. Вълев направи паралел с фуражните мелници от миналото, които са изчезнали след ликвидацията на животновъдството.
Царевицата: „Застрашен вид“ и токсини
По отношение на царевицата Стоян Вълев беше лаконичен: „Застрашен вид“. Той разграничи два пазара у нас – евтина фуражна царевица (около 365 лв./тон на пристанище) и качествена царевица за човешка консумация без токсини, която е с 25 евро по-скъпа. Поради недостига на такава суровина, големите преработватели в България внасят над половин милион тона годишно.
Административният абсурд: Такса „Фито“
Търговецът постави и въпроса за разликата в административните разходи. „За кораб от 60 000 тона в Румъния таксата е 1000-3000 евро. За същия кораб в България плащаме 60 000 евро – по 2 лева на тон. На БАБХ им струва 300 лева да направят анализа, но ни таксуват на тон“, обясни той. Тази разлика в крайна сметка се плаща от земеделците чрез по-ниската изкупна цена.
„Зомби“ фирмите и банковият филтър
Стоян Вълев направи преглед на търговския сектор, който след свръхпечалбите през 2020-2022 г. е навлязъл в период на отрицателни маржове. „Много фирми прикриваха загубите си чрез манипулации. Фактурира си на чичо си пшеница на 800 лева, за да генерира фиктивна печалба и да не му спрат кредита“, разказа той. В края на 2025 г. обаче банките са започнали независими одити и физически проверки. „Откриха много проблеми, балонът гръмна и банките си поискаха парите обратно. Затова в момента в сектора няма ресурс“, допълни Вълев.
Пазарни перспективи и съвет към производителите
Въпреки трудностите, той изрази умерен оптимизъм: „В момента сме на долната граница. Цените са под себестойността на много производители по света и е по-вероятно да тръгнат нагоре“. Неговият съвет към производителите е да използват пазарните „прозорци“. „Преди три седмици слънчогледът беше 560 евро – много прилична цена. Не чакайте за още 2 стотинки, а продавайте, когато пазарът даде възможност“, завърши Вълев.
