Последните данни на Евростат за четвъртото тримесечие на 2025 г. очертават нова фаза на икономически натиск върху европейските фермери. След кратък период на възстановяване през първите девет месеца на годината, средната цена на селскостопанската продукция, която производителите получават на пазара, отчита спад от 1,9% спрямо същия период на предходната година. Този обрат в тренда поставя производителите в деликатна ситуация, тъй като идва в момент на стабилизиране, но не и на значително поевтиняване на производствените ресурси.
Стагнация при разходите на входа
Докато цените на продукцията тръгват надолу, средната цена на стоките и услугите за текущо потребление в земеделието (торове, енергия, фуражи) остава практически непроменена спрямо края на 2024 г. Стабилността на разходите за производство при намаляващи приходи е ясен индикатор за свиване на маржовете на печалба в сектора. Данните показват, че макар инфлационният натиск при ресурсите да е спрял, той не е заменен от очакваното дефлационно облекчение, което би компенсирало по-ниските изкупни цени.
Торовете поскъпват, докато зърното и млякото губят стойност
Най-сериозният удар върху ликвидността на фермите идва от секторното разпределение на цените. На ниво Европейски съюз зърнените култури отчитат масиран спад в цената от 8,9%, а млечният сектор се свива с 4,1%. Тези два сектора са гръбнакът на аграрната икономика в много държави, включително и в България.
В същото време „входът“ на производството показва опасни отклонения. Цените на торовете и подобрителите на почвата в ЕС са се повишили средно със 7,9% за същия период. Това е сериозен икономически парадокс: зърнопроизводителите са принудени да продават продукцията си с близо 9% по-евтино, докато основният им ресурс – торовете – е поскъпнал с почти същия процент. Минималните спадове в цените на енергията (-1,7%) и фуражите (-2,7%) далеч не са достатъчни, за да балансират този разходен скок.
Регионални различия и пазарна волатилност
Картата на ЕС показва голяма фрагментация в ценовите нива. Общо 15 страни членки отчитат спад в изкупните цени, като най-драстичен е той в Белгия (-12,9%), Литва (-8,2%) и Германия (-6,0%). На другия полюс са държави като Ирландия и Словения, където цените на продукцията все още отчитат ръст.
По отношение на разходите за ресурси, Румъния и Литва се нареждат сред страните с най-голямо увеличение на цените на входа (съответно 2,5% и 4,2%). Тези различия подчертават сложната пазарна динамика, при която земеделците в Централна и Източна Европа често се оказват в по-неблагоприятна позиция – изправени пред по-високи цени на ресурсите и по-нисък приход от продукцията си в сравнение със средноевропейските нива.
Къде е България в общата картина?
България попада в групата на държавите с най-неблагоприятно съотношение на „ценовата ножица“, тъй като нейната аграрна структура е силно зависима от зърнопроизводството и млечното говедовъдство — двата сектора с най-голям ценови срив в ЕС. Докато средните цени на зърното падат с близо 9%, българските фермери се сблъскват с поскъпване на торовете, което в региона на Източна Европа следва темповете на Румъния (+2,5%). Тази комбинация поставя родните стопанства в условия на критичен недостиг на ликвидност, като дефицитът на оперативен капитал за пролетната кампания се задълбочава от факта, че производствените разходи у нас остават твърдо „бетонирани“ на нива от предходната година.
Икономически изводи за сектора
Данните за четвъртото тримесечие на 2025 г. потвърждават, че „ценовата ножица“ отново започва да се разтваря. Комбинацията от поскъпващи торове и поевтиняващо зърно и мляко обяснява настъпващата ликвидна криза, за която алармират браншовите организации. В тази среда инвестициите в модернизация и технологична ефективност стават критични, тъй като те са единственият начин за фермерите да свалят себестойността на продукцията си и да оцелеят при свиващи се приходи от пазара.
