През последните години в България се наблюдава все по‑осезаема съпротива срещу мерките за ликвидиране на особено опасните заболявания по селскостопанските животни. Аргументите зад тази съпротива варират – от опасения за поминъка на фермерите, през твърдения за натиск от Брюксел, до конспиративни интерпретации, свързани с „освобождаване на територии“. Общото между тях е, че значителна част от участниците в тези дебати нямат професионален опит в животновъдството и не разчитат на научно обоснована информация. Това създава среда, в която инвестициите в модерно животновъдство стават все по‑рискови, а възможността за реализация на продукцията – все по‑несигурна.
Макар в момента общественото внимание да е фокусирано върху фермата във Велинград (където е установена Чума по дребните преживни животни), настоящият материал се концентрира върху друга критична тема – Шарката по овцете и козите (ШОК), която представлява една от най‑трудните за контролиране трансгранични болести в региона.
България, заедно с Гърция, а и с Румъния, се намира на биологичната „външна граница“ на Европейския съюз. Южно и източно от нас заболяването циркулира почти постоянно. В продължение на години успявахме да удържим заболяването извън страната, но последната вълна – с над сто огнища у нас и хиляди в Гърция – показа пределно ясно, че традиционните мерки вече не постигат успех. Вирусът, който може да оцелее месеци в околната среда (до два месеца във вълна и до шест в обора), се разпространява по-бързо, отколкото е възможно да се правят разследвания и проверки.
Десетилетия наред стратегията за управление на ШОК беше базирана на относително прост, макар и тежък подход – унищожаване на засегнатите стада. На теория това е ефективна и бърза мярка. На практика обаче обществото възприема умъртвяването като крайно и неприемливо решение, въпреки че овцете и козите са продуктивни животни. Този обществен натиск постепенно създаде порочен цикъл: забавяне на мерките, по‑дълго оцеляване на вируса в околната среда, разрастване на броя на огнищата и увеличаване на продължителността на епидемичните вълни. Ако преди десет години при навлизане на екзотично заболяване се ограничаваха до 5–15 обекта, днес ШОК се разпространява в течение на няколко години и засяга вече над 200 стопанства.
Този контекст естествено доведе до засилен обществен и професионален интерес към ваксинацията като инструмент за контрол. След мащабните огнища през 2024–2025 г. Европейската комисия поиска научна оценка на ваксинирането срещу ШОК. В началото на 2026 г. Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) представи ключов анализ, който не само потвърждава високата ефективност на живите отслабени ваксини (80–100% защита), но и показва чрез моделиране, че комбиниран подход – охграничения в придвижването, „stamping out“ плюс масова ваксинация – може да съкрати епидемията с до една година.
Важно е обаче да се подчертае, че EFSA разглежда ваксинацията като допълнение, а не като заместител на стандартните мерки: контрол на движенията, клиничен надзор, лабораторно тестване и унищожаване на заразените стада. Ваксинацията укрепва защитата, но не отменя биосигурността.
Освен това тя създава и определени ограничения. Дори след ваксинация, стадата остават под строг ветеринарен контрол. Преместването към „свободни“ райони или през граница е ограничено за период от 6 до 12 месеца след края на кампанията и последния случай. Позволяват се само контролирани превози към определени кланици. Живи животни за разплод или паша не могат да бъдат търгувани към неваксинирани региони. Продукцията също е обект на регулации – сурово мляко от ограничени зони често е забранено за продажба, докато месото може да се реализира локално при спазени ветеринарно‑санитарни изисквания.
Преминаването към ваксинация изисква и сериозни административни ресурси. Нужен е висок имунизационен обхват (80–90%) за кратко време, както и надеждна система за проследяване на всяко животно – ушната му марка, датата на ваксинация, вида на ваксината и реваксинациите. Без модерен софтуер, който работи в реално време, успехът от кампанията рискува да остане само на хартия.
Друг важен аспект е международният търговски статут. Според правилата на WOAH, страна, която ваксинира, временно губи статута „свободна от болест без ваксинация“. За да го възвърне, са нужни поне шест месеца след последния случай (при политика на унищожаване на стада), а нерядко и повече – понякога над година. Така реалистично погледнато, международната търговия с живи овце и кози от България ще бъде затруднена поне до 2027–2028 г., в зависимост от обхвата и дисциплината, постигнати в настоящата кампания.
В резюме: Ваксинацията е мощен инструмент за защита на животните и за ускоряване на контрола върху епидемии, но тя носи и trade‑off – спасява продукцията днес, но забавя възстановяването на търговските позиции утре. Това е стратегически избор, който изисква ясно определяне на приоритетите: искаме ли да произвеждаме устойчиво и сигурно, или се стремим единствено да „отглеждаме“ животни без да реализираме продукция?
Ваксината е инструмент – не чудо! Пази животните, но изисква дисциплина и време. Без бързи мерки и добра организация вирусът няма да изчезне сам.
А ако ваксинацията сама по себе си беше достатъчна за ликвидиране на болестта без съпътстващи мерки, България (а и цяла Европа) отдавна нямаше да има проблеми с ШОК – Турция щеше да я е изкоренила окончателно. Но природата на вируса е друга и изисква комплексен, дисциплиниран и научно основан подход.
Референции:
- Стандарти на WOAH: Кодекс за здравето на сухоземните животни, Глава 14.9., https://rr-europe.woah.org/app/uploads/2020/08/oie-terrestrial-code-2_2019_en.pdf
- Регламент (ЕС) 2016/429, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32016R0429
- Делегиран регламент (ЕС) 2023/361, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32023R0361
- Решение за изпълнение на ЕС 2026/289, https://eur-lex.europa.eu/eli/dec_impl/2026/289/oj
Най‑важното от EFSA за Шарка по овцете и козите (ШОК):
Защо болестта се разпространява толкова лесно?
- Вирусът оцелява 2 месеца във вълна и до 6 месеца в обор.
- Идва от държави извън ЕС, където болестта е постоянна.
- Може да влезе във фермата чрез животни, хора, транспорт, оборудване.
⃣ Защо старите мерки вече не работят достатъчно добре?
- Късно докладване и отказ от прилагане на мерки удължават епидемията.
- Ако преди епидемия приключваше с 5–10 огнища, сега са над 200, защото вирусът се задържа дълго в средата.
- EFSA сочи, че само със забрани и умъртвяване контролът е възможен, но много бавен при компрометирането им.
Ваксината – най‑силният инструмент, който имаме
EFSA потвърждава:
✔ Ваксините дават 80–100% защита.
✔ Спират смъртността.
✔ Силно намаляват проявата на болестта.
✔ Ограничават разпространението.
Но… работят само ако се ваксинират почти всички животни за кратко време.
Ваксинацията НЕ отменя другите мерки
EFSA е категорична: ваксинацията не замества:
- контрола на движението,
- клиничните прегледи,
- лабораторните тестове,
- унищожаването на заразените стада,
- строгата биосигурност.
Ограничения след ваксинация (много важни!)
След ваксинация:
- животните не могат да се местят към „чисти“ зони 6–12 месеца;
- не се разрешава търговия на животни за разплод извън ограничения район;
- млякото от ограничени зони често не може да се продава сурово;
- месо се продава само от здрави, заклани и проверени в кланица животни.
Как България си връща статута „свободна от болест“?
Според Международната организация по здраве на животните (WOAH):
- след ваксинация държавата временно губи статут „свободна без ваксинация“;
- нужни са 6–12 месеца без нито един случай;
- при добра организация реалното възстановяване може да стане най-рано през 2027–2028.
Какво показват моделите на EFSA за България?
EFSA моделира именно нашата страна и резултатът е ясен:
- Само със забрани и умъртвяване епидемията спира за 1–2 години, но ако мерките са бавни и частични — за по‑дълго.
- 2 години масова ваксинация + стандартните мерки дават: най‑краткия път към елиминиране на болестта.
- Частичната ваксинация (само в няколко области) рискува вирусът да „избяга“ — трябват железни ограничения на движението.
- Националната ваксинация дава най‑добър резултат.
