Епизоотичната обстановка в региона се влошава видимо и започва да се натрупва като системен риск за животновъдството. В България и съседните страни се регистрират активни огнища на шарка по дребните преживни животни, паралелно с нови случаи на африканска чума по свинете и птичи грип. Към тази картина се добавя и потвърден случай на шап в говедовъдна ферма на гръцкия остров Лесбос – заболяване, което не просто тревожи, а променя изцяло режима на работа в сектора.
Шапът в Гърция и ефектът върху региона
Гръцките ветеринарни власти въведоха незабавни ограничения след установяване на заболяването. Забранено е придвижването на живи животни от възприемчиви видове – говеда, овце, кози и свине – извън засегнатата зона. Ограниченията обхващат и движението на мляко, месо и продукти от животински произход, които могат да се транспортират само при строго определени условия и след разрешение от компетентните органи.
Около огнището е определена защитна зона с радиус от 5 километра, а целият остров Лесбос е обявен за зона под наблюдение. Прилага се европейският механизъм за зониране, чиято цел е да изолира засегнатите райони и да предотврати разпространението на вируса.
Шапът е едно от най-заразните заболявания при чифтокопитните животни. Той се разпространява не само чрез директен контакт, но и чрез замърсени повърхности, транспортни средства, оборудване и човешка дейност. Допълнителен риск е въздушно-капковото предаване, което позволява бързо разпространение между ферми, включително на значителни разстояния.
Натрупване на рискове: не една, а няколко кризи едновременно
Паралелно с шапа, регионът е изправен пред активни огнища на шарка по овцете и козите, чума, както и периодично възобновяване на случаи на африканска чума по свинете и птичи грип. Това не са изолирани събития, а наслагване на рискове, което поставя под натиск цялата система на животновъдството.
Тази ситуация променя логиката на управление на стопанствата. Биосигурността вече не е допълнителна мярка, а основен инструмент за оцеляване на производството.
България: контрол по границите и институционална реакция
В отговор на влошената обстановка Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) въведе засилен контрол по южната граница със заповед на изпълнителния директор д-р Ангел Мавровски. Всички пратки с едри и дребни преживни животни, други чифтокопитни и свине подлежат на задължителни проверки на определени площадки за официален ветеринарномедицински контрол.
Проверките включват клинични прегледи на животните, проверка на придружаващите документи и вземане на проби при необходимост. Паралелно с граничния контрол се засилва клиничният надзор в животновъдните обекти с животни, възприемчиви към заболявания от категория „А“, с приоритет в областите Благоевград, Смолян, Кърджали и Хасково, както и по основните транспортни маршрути от Гърция към вътрешността на страната.
Предвидени са извънредни проверки в стопанствата, които обхващат здравния статус на животните, мерките за биосигурност, идентификацията и съответствието на данните в информационната система ВетИС. Областните дирекции по безопасност на храните провеждат обучения на фермерите за разпознаване на клиничните признаци и за реда за незабавно уведомяване при съмнение за заболяване.
До отмяна на мерките в засегнатите области се преустановява провеждането на пазари, изложби и други събития със струпване на животни. Засилен е и контролът върху нерегламентираното придвижване на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и фуражи от Гърция към България.
Причината за тези мерки е не само наличието на огнища в съседни държави – включително десетки случаи на шап в Кипър и продължаваща епизоотия от шарка в Гърция – но и установени нарушения при движението на животни през границите, които увеличават риска от пренасяне на зарази.
Системен проблем: обезвреждането на мъртви животни
Паралелно с епизоотичния риск се задълбочава и друг проблем – липсата на функционираща система за обезвреждане на странични животински продукти. След спирането на част от инсенераторите редица стопанства срещат затруднения при предаването на мъртви животни.
Съгласно законодателството фермерите са длъжни да предават тези продукти в лицензирани инсталации. На практика обаче такива често не функционират или отказват приемане, което поставя стопанствата в ситуация, при която задълженията остават, но възможността за изпълнение липсва.
В индустриалното животновъдство това не е единичен случай, а ежедневна реалност. В големите комплекси се генерират десетки трупове дневно, които не могат да бъдат съхранявани продължително. Ограниченият капацитет на съоръженията за временно съхранение превръща времето в критичен фактор, а всяко забавяне увеличава санитарния риск.
Биосигурност в условия на епизоотии
Комбинацията от епизоотичен натиск и липса на инфраструктура за обезвреждане създава уязвимост, която трудно може да бъде компенсирана само с административни мерки. Биосигурността изисква не само правила, но и работеща система, която да позволява тяхното прилагане.
В този контекст въпросът пред сектора е дали системата е подготвена да управлява критичната ситуация, която се формира. При наличие на заболявания с висока заразност дори малки пропуски – в транспорта, контрола или ежедневните практики във фермата – могат да доведат до бързо разпространение.
Настоящата ситуация показва, че биосигурността вече не може да бъде разглеждана като разход или формално изискване. Тя се превръща в ключов фактор за запазване на производството, стабилността на сектора и сигурността на хранителната верига.
