Световният пазар на торове навлиза в дефицит, който вече не може да бъде обяснен с обичайни ценови цикли. Причината е конкретна – ескалацията около Иран и затварянето на Ормузкия проток, през който преминава значителна част от износа на енергийни суровини и химически продукти от Персийския залив. Това прекъсване не засяга само логистиката, а директно изважда обеми от пазара. По оценка на StoneX става дума за структурен проблем, при който липсва не само баланс, а реална наличност на продукт.
13,5 милиона тона без заместител
Катар, Саудитска Арабия и Иран формират около 13,5 милиона тона износ на урея – съществен дял от глобалната търговия, концентриран в регион, който в момента е ограничен. „Когато говорим за урея и погледнем Катар, Саудитска Арабия и Иран, тези три държави заедно осигуряват износ на урея 13,5 милиона тона. Просто няма такова допълнително производство в други части на света. То не съществува“, заявява Джош Линвил, вицепрезидент по торовете в StoneX. Според него това означава, че липсващите обеми не могат да бъдат компенсирани чрез пренасочване на търговията, тъй като дори при високи цени няма достатъчен свободен капацитет в други региони, който да бъде активиран в кратък срок.
Ормузкият проток и връзката с газа
Затварянето на Ормузкия проток засяга не само износа на готови торове, но и доставките на втечнен природен газ – основна суровина за производството на азотни торове. Това създава вторичен ефект, при който държави, произвеждащи урея от вносен газ, започват да изпитват затруднения, което ограничава и вътрешното им производство. „И това е голям проблем. И не само за Индия, но и за други страни“, посочва Линвил, като подчертава, че натискът вече излиза извън региона и започва да влияе върху глобалното производство.
Амонякът и ефектът върху фосфатите
Анализът на StoneX показва, че зависимостта от Персийския залив не се изчерпва с уреята. „Нека помислим за амоняка. Отново, трима от десетте най-големи износители в света се намират точно там, в Персийския залив. Сега не изпращат продукти“, казва Линвил. Амонякът е ключов междинен продукт и един от двата основни променливи разхода при производството на фосфатни торове, като вторият е сярата. „Един от двата най-големи променливи консуматива в производството на фосфати е амонякът. Вторият по важност компонент с променлива цена е сярата. По-голямата част от тази сяра идва от държави в Персийския залив, които са производители на петрол“, допълва той. Това означава, че прекъсването на доставките засяга едновременно азотните и фосфатните торове, както и суровините за тяхното производство.
Липсата на механизъм за компенсация
При предходни кризи пазарът реагираше чрез увеличаване на производството в други региони, което постепенно възстановяваше баланса. В момента този механизъм не работи, тъй като липсва свободен капацитет, който да бъде активиран. Съществуващите мощности в САЩ, Северна Африка и Азия вече работят близо до максимума си, а изграждането на нови заводи изисква години. „Просто няма такова допълнително производство в други части на света“, подчертава Линвил, като по този начин обяснява защо пазарът не може да компенсира липсващите обеми.
Ефектът върху земеделието
Недостигът на урея и свързаните суровини се пренася директно върху земеделското производство. При ограничени доставки фермерите са принудени да оптимизират нормите на торене или да отлагат приложенията, което води до промяна в технологиите на производство. Когато натискът обхваща и амоняка и сярата, това засяга и фосфатните торове и допълнително ограничава възможностите за балансирано хранене на културите. В този контекст проблемът на пазара на торове се превръща във фактор, който влияе върху производствените решения в земеделието.
