Повечето фермери вече подреждат плановете за новата сеитбена кампания, следят времето и осигуряват семена и торове, ако не са го направили по-рано. Но има един въпрос, който е добре да бъде затворен, преди техниката да излезе на полето: изяснено ли е какво точно не е сработило през миналия сезон?
Никола Сучек, директор на агротехническия департамент в украинската компания „Прополе“, обяснява как правилно да се направи равносметка на сезона, как да се открият тесните места в технологията и как да не се повторят същите грешки още тази пролет.
Първата грешка: да се отчита добивът, а не печалбата
След приключване на жътвата повечето стопанства се концентрират върху добивите. Колко тона от хектар са получили при пшеницата, царевицата или слънчогледа. И ако числото е по-високо от миналогодишното, сезонът се приема за успешен. Но тоновете от хектар не са краен резултат. Те са само половината от уравнението.
„Най-добрият показател е печалбата от 1 хектар. Но не като продуктивност на полето, а колко печалба реално е получена“, казва Никола Сучек.
Разликата е съществена. Две полета с еднакъв добив могат да имат напълно различен финансов резултат. На едното технологията е била подредена и точна, а на другото са направени шест фунгицидни третирания вместо три, внесени са торове „за всеки случай“, а в сеитбата са включени пет сорта, защото агрономът не е могъл да се реши. В крайна сметка добивът може да е еднакъв, но печалбата – не.
„Първото, което трябва да се направи след сезона, не е да се планира следващият, а да се приключи този. Да се изпише по всяка култура и по всяко поле: какво е спечелено, какво е изразходвано, какво е получено. Ако тази таблица я няма, анализът още не е започнал. Ако се анализира правилно, гарантирам, че нивото на разходите може да се намали с 10–15%“, посочва консултантът.
Къде всъщност изтичат парите от полето
Как най-често фермерите изчисляват рентабилността на едно поле? Събират всички разходи, направени през сезона, и ги делят на броя хектари. Според Сучек този подход не позволява да се види главното – къде точно са отишли парите без реален резултат. Това става ясно едва когато разходите се разпаднат на елементи и всеки от тях се разгледа поотделно.
„Трябва да се види материалната част от разходите на хектар. Колко препарати са използвани, в какъв ценови диапазон, колко пъти е влизала пръскачката, колко торове са вложени за получения добив, колко гориво, колко материално-технически и трудови ресурси. След това тази икономическа част се наслагва върху добива“, обяснява експертът.
Ако цифрите се разделят по блокове, веднага става ясно къде има проблем. Например системата за растителна защита е излязла значително над бюджета – тогава трябва да се види дали не са направени излишни третирания, които не са дали реален ефект. Или пък разходът на гориво е значително над планираното – това означава, че броят преминавания на техниката е излязъл извън контрол или логистиката трябва да бъде преразгледана.
Торовете – най-скъпият и най-често надценяван компонент
Сучек отделя специално внимание на торовете – най-скъпата и често най-надценявана част от технологията. Високата норма азот дава видим ефект – растенията изглеждат добре, добивът е над средния. Но ако системата на торене не е балансирана, всеки следващ килограм активно вещество връща по-малко, отколкото струва. Така фермерът на практика доплаща за добра картина на полето.
„Къде е границата на възвръщаемост на всеки следващ килограм активно вещество? А дали не е възможно, че допълнителни 0,5 т/ха вече не покриват разходите? Може да се радвате на 14 т/ха царевица, но какъв е смисълът, ако фермерът не е спечелил нищо“, казва той.
Затова анализът на системата на торене не е просто въпросът „колко е внесено“, а въпросът „къде спира възвръщаемостта“.
Почвата – най-скъпото невидимо перо в разходите
За да се разбере къде свършва възвръщаемостта на тора, първо трябва да се знае какво се случва в почвата. Може години наред да се внасят високи норми, но ако почвата не е в състояние да ги приеме, тези пари просто изчезват.
„Купувайте торове по балансово-разчетна схема за планирания добив. Не по усещане, не по звездите, не по съвети от TikTok. Направете почвен анализ. Почвата не е само средство за производство, тя е и компонентът, в който трябва да се инвестира“, казва Сучек.
По думите му препоръката почвен анализ да се прави веднъж на пет години вече е остаряла. Според него анализ трябва да се прави минимум веднъж на две години, а при възможност – всяка година. Той дава и показателен пример от практиката си.
„Отидохме на поле в стопанство, където всяка година се сее соя и добивът не надвишава 1,5–2 т/ха. На пръв поглед технологията беше интензивна, сортът също. Ръководителят се обърна към екипа на „Прополе“. Взехме почвен анализ и не повярвахме на очите си. Киселинността беше 3,5–4. Започнахме веднага да работим по разкисляване на почвата. При такова pH каквото и да внесеш – фосфор, калий или азот – киселата почва просто блокира елементите“, разказва експертът.
Стопанинът години наред е сменял сортове и схеми на защита, търсейки проблема навсякъде, освен в почвата. А решението се е оказало много по-просто и по-евтино: корекция на киселинността. Едва след това полето може да влезе в нормална технологична схема.
Техника има, хора няма
Но дори когато почвата е в ред и технологията е подредена правилно, в днешните условия има още една променлива, която може да провали целия план. Сезонът често се обърква не заради времето или болестите, а защото стопанството просто не успява да извърши операциите навреме.
„Отивам в стопанство – техниката е прекрасна, но хора няма. Един читав тракторист, който се разкъсва между няколко задачи. Трябва едновременно да прави първите обработки на пшеницата и паралелно да сее царевица и слънчоглед“, казва Сучек.
Затова постанализът е и моментът, в който трябва честно да се погледне кадровият ресурс. Защото недостигът на хора не влияе само на текущия сезон, а и на това каква технология изобщо е реалистично да се планира за следващата година.
„Ако стопанството има риск, че няма да успее с обработките навреме, тогава е по-добре да не се залага на сортове и хибриди от силно интензивен тип. По-добре е да се избере пластична или компенсаторна селекция с по-нисък потенциал, но с гарантирани тонове от хектар. Това е и онази честност към самия себе си, към която води постанализът“, обяснява той.
Постанализът без действия е просто лист хартия в чекмеджето
Какво трябва да се направи с всички тези изводи? Според Сучек отговорът е ясен – те трябва да се преведат в конкретен план. И тук има ясна последователност, която според него трябва да се следва.
Първо – почвен анализ и балансово-разчетна схема за торене според планирания добив, а не по навик или усещане.
Второ – честна оценка на кадровия ресурс: колко механизатори има и какво реално могат да затворят като операции в рамките на сезона.
Трето – избор на хибриди и сортове според реалната обезпеченост с ресурси, а не според това какво би било желано.
„Колеги, нека се откажем от желанията. Да не чакаме манна небесна, а реално да гледаме какво можем да получим. Най-скъпата грешка в агрономията не е тази, която е направена на полето. Най-скъпата грешка е тази, която е заложена още на хартия, когато сезонът се планира без поглед към собствените възможности“, казва експертът.
И в края на разговора той прави още едно важно уточнение: постанализът има смисъл само ако стопанството е готово да променя нещо. Сам по себе си той не е нито теория, нито бюрокрация. Той е инструмент – за подреждане на разходите, за разбиране на почвата, за трезва оценка на хората и за планиране без илюзии.
„Равновесие никъде няма. Или напредваш, или изоставаш. Или се движиш напред, или деградираш. Ако не правиш нищо, пазарът ще ти го върне след две-три години“, казва Никола Сучек.
