Докато геополитическата ескалация в Близкия изток разтърсва енергийните пазари, две европейски държави показват два коренно различни модела на управление. В Испания държавата влиза в ролята на защитник на производството и гражданите си с пакет от 5 милиарда евро. В България сектор „Земеделие“ се пита дали изобщо има министерство, или институцията е превърната в ПР щаб за политически чистки и административен натиск.
Мадрид: Директна подкрепа и данъчен буфер
От тази неделя в Испания влизат в сила безпрецедентни антикризисни мерки, обнародвани в Държавния им вестник. Правителството на Педро Санчес предприема решителни стъпки за овладяване на шока от войната в Иран, като фокусът е върху физическото оцеляване на икономиката.
Основните параметри на испанския пакет включват:
- Директна субсидия от 20 цента на литър гориво за земеделския и транспортния сектор – мярка, която директно сваля себестойността на продукцията в критичен момент.
- Намаляване на ДДС върху енергията и горивата от 21% на 10%, съчетано с премахване на производствени данъци за индустрията.
- Социален щит: Двугодишно замразяване на наемите и законова забрана за съкращаване на служители в компании, които получават държавна помощ.
Мадрид не просто „говори“ за кризата, а я управлява чрез административни актове, които осигуряват незабавен ликвиден буфер за фермерите.
София: Институционален вакуум и „борба с доноси“
На този фон ситуацията в българското Министерство на земеделието изглежда като излязла от друг политически век. Докато испанските им колеги финализират гласуването на милиардни компенсации, у нас диалогът с бранша е напълно прекъснат. Вместо пътна карта за справяне с високите цени на торовете и фуражите, българските земеделци получават обиди и административна арогантност.
В сектора вече открито се говори за пълна институционална парализа. Министърът, чието основно задължение е да гарантира продоволствената сигурност, се занимава почти изключително с „борене на корупцията“ – клише, което все по-често служи за параван на некомпетентността. Протестите на фермерите, предизвикани от масовото уволнение на доказани професионалисти и директори, бяха посрещнати не с аргументи, а с открити нападки. Вместо да защити хората, които произвеждат хляба на страната, министерството се зае да събира „доноси“ срещу протестиращите, опитвайки се да ги дискредитира лично.
Къде е държавата?
Контрастът е болезнен. В Испания министерството е инструмент за решаване на проблеми. В България то е превърнато в инструмент за създаване на врагове. Когато един министър предпочита социалните мрежи пред заседателната зала с бранша и доносите пред разчетите за подпомагане, резултатът е само един: административен колапс.
Земеделците с право се питат: имаме ли изобщо Министерство на земеделието в този критичен момент? Защото докато Испания спасява фермите си с по 20 цента на литър, българската власт изглежда по-заинтересована от това да „зачисти“ неудобните, отколкото да спаси реколтата. Кризата в Иран е външен фактор, но кризата в родното министерство е напълно автентичен български продукт на едно технократско управление, което е загубило връзка с реалността на полето.
