Освен преките икономически разчети, изследването на Световната банка осветява една по-дълбока криза в Общата селскостопанска политика – прогресиращата неспособност на съществуващите фондове да реагират едновременно на климатични и пазарни сътресения. Анализът разкрива, че Кризисният резерв на ЕС, който трябваше да бъде последната защитна стена за фермерите, се използва все по-често за „поправяне“ на пазарни дефекти, произтичащи от геополитическо напрежение, оставяйки земеделието беззащитно пред природата.
Парадоксът на Кризисния резерв: Празният сейф
Световната банка обръща специално внимание на начина, по по който се използва Кризисният резерв на ЕС (около 450 милиона евро годишно). Данните показват, че през последните години този ресурс е бил отклоняван предимно за справяне с последиците от войната в Украйна и високите цени на торовете. Експертите предупреждават, че това изтощава „катастрофалния слой“ на защитата. Когато настъпи реална суша или наводнение, резервът често е вече разходен за пазарна подкрепа. Докладът предлага пълно отделяне на фондовете за пазарни сривове от тези за климатични бедствия, за да се избегне ситуацията, в която климатичният риск остава нефинансиран.
Оттеглянето на частния капитал: Рискът от „незастраховаемост“
Един от най-тревожните сигнали в доклада е свързан с поведението на презастрахователните компании. Световната банка отбелязва, че поради нарастващата честота и мащаб на щетите в страни като България, Гърция и Италия, частният сектор започва да оценява земеделието като „твърде рисково“. Когато презастрахователите се оттеглят или вдигат цените си драстично, националните застрахователни компании губят капацитет да поемат нови полици. Това води до „пазарен дефицит“, при който дори фермери, които искат и могат да си платят за защита, не намират продукт на пазара. Световната банка предлага държавите да създадат публично-частни презастрахователни пулове, които да поемат „върховия риск“, за да задържат частния капитал в сектора.
Единното пространство за данни (Common Data Space)
Докладът настоява, че земеделската сигурност на ЕС вече зависи не от парите, а от информацията. Предлага се създаването на „Единно европейско пространство за земеделски данни“. В момента информацията за добиви, почви и влага е „феодализирана“ в различни национални министерства и агенции, които не комуникират помежду си. Световната банка подчертава, че липсата на стандартизация пречи на разработването на трансгранични застрахователни продукти. За страна като България това означава, че нашите данни трябва да бъдат преведени на „математическия език“ на големите европейски застрахователи, за да се намали цената на полиците чрез по-добро преразпределение на риска на континентално ниво.
Ролята на финансовите инструменти пред кешовите грантове
Вместо директни парични помощи, Световната банка препоръчва масово навлизане на кредитните гаранции през Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Логиката е следната: вместо държавата да дава 1 милион евро директна помощ (която свършва дотук), тя може да използва същия милион като гаранция за кредити на стойност 10 милиона евро за внедряване на напоителни системи и технологии за управление на риска. Така публичният ресурс се мултиплицира. Докладът обаче признава, че в Източна Европа този модел се сблъсква с ниската финансова култура на част от производителите и тромавите процедури за одобрение, което изисква масирана техническа помощ за малките стопанства.
Цената на бездействието: Изкривяване на конкуренцията
Финалният предупредителен тон на Световната банка е свързан с разкъсването на единния пазар. Държави с голям фискален капацитет (като Германия и Франция) могат да си позволят да спасяват фермерите си с национални средства, докато по-бедните държави (като България) не разполагат с този ресурс. Това създава нелоялна конкуренция – германският фермер оцелява благодарение на държавния бюджет, докато българският фалира при същия климатичен шок. Световната банка е категорична: само обща, автоматизирана и финансирана на ниво ЕС система за риск (Unity Safety Net) може да гарантира, че конкурентоспособността ще зависи от уменията на фермера, а не от богатството на неговата държава.
