Обявеният от служебния премиер Андрей Гюров пакет от мерки за овладяване на икономическите последствия от кризата в Близкия изток предизвика вълна от остро недоволство сред водещи представители на земеделския сектор. Въпреки опитите на правителството да представи действията си като „таргетирани“, производителите ги определиха като куха административна формалност, която игнорира най-тежкия проблем в момента – драстичния скок в себестойността на продукцията.
Илия Проданов (НАЗ): „20 дни мислене за резултат без ясна посока“
Председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов определи правителствените намерения като „абсолютно недостатъчни“. Според него, след близо три седмици очакване, секторът е получил пакет, който напълно подминава нуждите от реална ликвидност.
„Нито дума за торовете. Нито дума за финансова помощ. Нито дума за реалните проблеми на производителите“, заяви Проданов. Според лидера на зърнопроизводителите, в момент на системна криза държавата предлага процедури, вместо икономически щит, което оставя българското земеделие беззащитно.
Земеделци: „Други държави дават 100 евро на тон тор сега“
Към критиките се присъедини и известният земеделски производител Милена Горанова, която постави акцент върху пълната липса на параметри в правителственото съобщение. Тя подчерта, че докато българската администрация „тупа топката“ с обещания за бъдещи комуникации от страна на МЗХ, европейските конкуренти на родните фермери вече получават директна финансова инжекция.
„И аз не разбрах. Кога? Колко? За какъв период? Други държави дават 100 евро на тон тор сега!“, коментира Горанова. Този въпрос осветява огромната пропаст между българските „антикризисни мерки“ и реалната подкрепа в ЕС, където държави като Испания и Полша въвеждат директни субсидии за покриване на разходите за торове и енергия.
Рециклиране на съществуващи схеми: Случаят с акциза върху горивата
Една от основните критики на бранша е насочена към представянето на регулярни държавни помощи като „нови антикризисни мерки“. Централно място в пакета на кабинета заема намаляването на акциза за горивата за земеделски цели. Професионалният преглед на тази мярка обаче показва, че тя не е реакция на текущата геополитическа криза.
Схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху дизеловото гориво се прилага в България ежегодно още от 2014 г. (чл. 47 от ЗПЗП). Механизмът е рутинна част от финансовия календар на сектора от 12 години и представянето му като „извънредна подкрепа“ за 2026 г. се възприема от производителите като опит за ПР манипулация.
Административен вакуум и риск за Кампания 2026
Земеделците напомнят, че докато правителството обещава „навременно изплащане“ по Индикативния график, кампанията по очертаване на площите вече закъснява с 20 дни. Системата е блокирана от софтуерни грешки и кадрови сътресения в регионалните структури на министерството.
Липсата на конкретика за помощите при торовете, съчетана с „бъдещите одобрения от ЕК“ за енергийните компенсации, поставя стопанствата в ситуация на ликвиден колапс точно в началото на пролетната сеитба. Реакциите на бранша са категорични: секторът има нужда от работещи финансови инструменти на нивото на останалите европейски държави, а не от преопаковане на стари процедури под нови етикети.
