Асоциацията на овощарите в България (АОБ) с председател на УС Живка Гроздева внесе официално писмо до правителството, съдържащо конкретни разчети за критичното състояние на сектора. Данните показват, че производствените разходи в овощарството и зеленчукопроизводството са нараснали средно с 60% от 2020 г. насам, докато изкупните цени на продукцията остават в застой на нивата отпреди пандемията. След почти нулевата реколта през изминалата 2025 г., породена от екстремни климатични условия, в момента браншът е изправен пред нов ценови шок при енергоносителите и торовете, който прави затварянето на стопанския цикъл икономически невъзможно.
Сравнителен анализ на себестойността за кампанията
План-сметката за предстоящите шест месеца до края на вегетационната кампания разкрива рязко оскъпяване на основните стопански дейности. Прогнозните разходи за 2026 г. варират между 7000 и 9000 евро на хектар за костилкови и семкови култури, докато през аналогичния период на 2024 г. тези стойности са били в рамките на 5000 до 6000 евро. Този ръст на себестойността от средно 3000 евро на хектар (около 6000 лв.) за две години се дължи на специфичната енергийна и трудова интензивност на сектора. При отглеждането на плодове една и съща площ се обработва механизирано между 15 и 30 пъти в рамките на един вегетационен цикъл, което превръща всяко поскъпване на горивата в пряк инфлационен двигател за себестойността.
Компонентна разбивка на производствения натиск
Икономическият анализ на овощарите раздробява увеличението на разходите по ключови пера. Препаратите за растителна защита, които са критични за запазване на качеството при климатична нестабилност, бележат ръст от 20% до 30%. В същото време секторът е принуден да извършва по-чести третирания поради появата на нови неприятели. Разходите за труд, които формират близо 45% от общата себестойност в овощарството, също нарастват поради необходимостта от повишаване на дневните надници с цел ограничаване на изтичането на квалифицирани кадри (агрономи, трактористи и берачи) към европейските пазари. Липсата на държавна инфраструктура за напояване добавя допълнителни разходи за енергия за изпомпване на вода, които при новите цени на тока стават непосилни за малките и средни стопанства.
Параметри на исканото финансово подпомагане
Според представените изчисления, сумарният ръст на разходите достига 250 евро на декар (приблизително 500 лв./дка) над базисните нива от предходните години. Това поставя производителите в ситуация на пределна задлъжнялост, при която банковият сектор отказва ново оборотно финансиране. В тази връзка овощарите настояват за временна финансова мярка за директна подкрепа на единица площ в размер на минимум 150 евро (около 300 лв.) на декар за овощни градини и зеленчуци. Тази сума представлява 60% от настъпилото увеличение на разходите. Логиката на бранша е, че останалите 40% от тежестта (100 евро на декар) ще бъдат поети от самите стопани чрез оптимизация и лишаване от печалба, което е единственият механизъм за задържане на крайните цени за потребителите през предстоящия сезон.
Рискът от необратима ликвидация на трайните насаждения
В официалното си становище браншовата организация подчертава тревожната статистика: за последните пет години в страната са изкоренени десетки хиляди декари с череши, праскови, ябълки и сливи. Причината е пълната липса на доходност и натрупването на загуби, които не могат да бъдат покрити от текущите схеми за подпомагане. Високите производствени разходи правят българската продукция неконкурентна спрямо вноса от трети страни, където стандартите за производство и цените на енергията са по-ниски. Без спешна държавна интервенция, която да компенсира енергийния и суровинен шок, процесът по ликвидация на овощните градини заплашва да стане окончателен, превръщайки България от нетен производител в пълен консуматор на вносни плодове и зеленчуци.
Снимка: Форбс България
