Служебният министър Иван Христанов обяви увеличение на възстановения акциз за горива – от 21 на 31 евроцента на литър. Според официалните данни на МЗХ, това ще осигури допълнителен ресурс от 27,3 млн. евро за земеделския сектор. Детайлният преглед на параметрите на тази мярка обаче разкрива структурни дефекти, които поставят под въпрос нейната ефективност като антикризисен инструмент.
Времевият парадокс: Помощ за „утре“ при дефицит „днес“
Основният проблем на обявеното увеличение е неговият времеви обхват. Увеличеният акциз се прилага за кампания 2026, което по процедура означава, че реалните плащания към земеделските производители ще бъдат извършени през 2027 г.
В момент, в който цените на енергоносителите и газа бележат шокови нива, а стопанствата изпитват остър дефицит на ликвидни средства за пролетната сеитба, обещанието за допълнителни 20 стотинки на литър след една година е икономически ирелевантно. Мярката не адресира текущата нужда от оборотен капитал за нафта и семена, а функционира като счетоводно обещание за следващия бюджетен период.
Субсидиране на мащаба за сметка на поминъка
Разпределителната логика на помощта през акциза автоматично задълбочава неравенствата в сектора. Тъй като сумата е обвързана директно с количеството консумирано гориво, тя облагодетелства приоритетно най-едрите зърнопроизводители.
- Концентрация на ресурса: Над 60% от предвидените 27,3 млн. евро ще се концентрират в стопанствата с най-големи площи. За техните мащаби тези „допълнителни центове“ остават в рамките на статистическата грешка и не променят икономическата им устойчивост.
- Ефектът върху малките и средни производители: За животновъдите и малките фермери, чиято консумация на гориво е ниска, но разходите за труд и фуражи са високи, помощта се измерва в символични суми. Тези средства са недостатъчни, за да компенсират настъпилото оскъпяване на производствения вход.
Рециклиране на рутинни процедури
Представянето на промяната в акциза като „извънредна реакция“ на геополитическата криза в Близкия изток е икономически неточно. Възстановяването на част от акциза за земеделски нужди е регулярна държавна помощ, която се прилага в България ежегодно.
При отчетен ръст от 70% на цената на природния газ в Европа, увеличението на акциза с 10 цента на литър покрива под 5% от общото оскъпяване на ресурсите. Липсата на нови финансови инструменти, като държавни гаранции или нисколихвено кредитиране, означава, че администрацията просто преопакова съществуващи процедури, без да предлага реална икономическа защита срещу инфлационната спирала.
Икономическата реалност на сектора
Земеделието в България се нуждае от архитектура, която защитава производителя в реално време. Когато държавата субсидира мащаба, вместо да осигурява ликвидност за всички нива на производството, тя не решава кризата, а консервира нейните дефекти. Реалната подкрепа изисква работеща администрация и инструменти, които достигат до производителите в момента на извършване на разходите, а не година по-късно, когато производственият цикъл вече е приключил.
