В навечерието на Великден 2026 г. пазарът на агнешко месо в България изглежда по-парадоксален от всякога. Въпреки че държавата отчита стотици хиляди субсидирани овце-майки и изплаща милиони евро за обвързана подкрепа, потребителите в големите градове и легалните месарници съобщават за дефицит на българска стока.
Проблемът не е само в липсата на животни, а в системен административен и икономически дефект, който превръща родната продукция в „юридически невидима“.
Ветеринарният вакуум: Блокираната профилактика
Основната причина за липсата на агнешко по „белия“ пазар е пълният блокаж на веригата от фермата до кланицата. Според сигнали от бранша, проблемът вече не е само в тромавото отразяване на данните в информационната система на БАБХ (ВетИС), а във факта, че Държавната профилактична програма (ДПП) в много райони изобщо не е проведена.
Честите огнища на заразни болести и последвалите карантини парализират дейността на ветеринарните лекари. Когато едно стопанство или регион попаднат под ограничителни мерки, задължителните ваксинации и кръвни изследвания се отлагат за неопределено време. Без тези процедури обаче, софтуерът автоматично блокира издаването на електронен пътен лист. Така здрави приплоди от здрави животни остават „заложници“ в кошарите, защото държавата няма механизъм да разграничи административната карантина от реалния здравен статус на търговската стока.
Икономическата принуда към „сивия“ сектор
Вторият голям проблем е икономическият абсурд на легалната реализация. За малкия и среден фермер пътят до потребителя през легална кланица, с транспортни разходи, такси за клане и пълно данъчно облагане (ДДС и корпоративен данък), често се оказва по-скъп от самата държавна субсидия.
В момента за много животновъди е икономически по-изгодно да се откажат от административните тежести и да реализират продукцията си „на черно“ директно от стопанствата. Така държавата, чрез тежката бюрокрация и данъчна тежест, сама тласка сектора към сивия пазар, оставяйки потребителя без институционална гаранция за качество и безопасност. Гаранцията в тези случаи често е само „5-часовото печене“, което убива бактериите, но не и административния хаос.
Въпросът за „Виртуалните стада“
Статистическата пропаст между броя на субсидираните овце-майки и броя на легално закланите агнета в регистрирани кланици поставя въпроса за т.нар. „виртуални животни“. Ако биологичните норми за раждаемост не съответстват на пазарната реализация, възникват сериозни съмнения за ефективността на контрола върху публичните средства. Почиват ли субсидираните майки, или агнетата им просто не съществуват за бюджета на държавата?
Официално запитване към МЗХ и БАБХ
В опит да изясним причините за този пазарен дефицит, редакцията на zemedeleca.bg изпрати официално запитване до Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Настояваме за отговори по следните точки:
- Изпълнение на ДПП: В какъв процент от животновъдните обекти в страната Държавната профилактична програма е фактически проведена към 31.03.2026 г.? Какъв брой обекти са лишени от възможност за реализация на продукция поради наложени карантини, възпрепятстващи ветеринарните дейности?
- Статистическа съпоставка: Как се обяснява разликата между броя на субсидираните овце и броя на легално закланите агнета? Къде изчезва приплодът на „хартиените“ стада?
- Икономически анализ: Извършвала ли е държавата разчет на себестойността на „бялата“ реализация спрямо размера на субсидиите и признава ли, че системата стимулира „черния“ пазар?
- Контрол на качеството: Как се гарантира безопасността на агнешкото месо, което масово се продава извън регламентирания контрол поради липсата на достъпни и работещи административни процедури за легализация?
Очакваме отговорите на институциите, за да разберем дали държавата е администратор на процеси, или просто генератор на информационна несигурност в ущърб на българския производител и потребител.
