Разходите растат двуцифрено, приходите остават ниски
Българското земеделие навлиза в 2026 г. под едновременното въздействие на нарастващи разходи и свиващи се приходи. Комбинацията от поскъпване на горивата и торовете, при почти непроменени изкупни цени, поставя под въпрос рентабилността на производството и изостря риска от фалити, особено при по-малките стопанства.
Цената на горивата за земеделски цели се е повишила с над 30%, което директно увеличава себестойността на всяка операция на полето – от подготовката на почвата до жътвата. При торовете натискът е още по-силен: те формират около 30% от общите разходи и са поскъпнали с приблизително 37% в рамките на последните месеци. Препаратите за растителна защита също нарастват – с 5–7%, което допълнително свива маржа.
Земеделската продукция се реализира по борсови цени, където ръстът е ограничен. В резултат се отваря „ножица“ между разходи и приходи – двуцифрен ръст на входа срещу почти нулево движение на изхода.
Данните за 2025 г. потвърждават натиска
Стойността на селскостопанската продукция през 2025 г. намалява с 10,6%, а брутната добавена стойност в сектора се свива с 9,9%. Нетният предприемачески доход достига 889,1 млн. лв., при дял на земеделието от 1,8% в БВП. След четири последователни трудни години това оформя най-сериозното напрежение в сектора от десетилетия.
Ликвидният проблем: задлъжнялост над 500 млн. евро
По информация на Илия Проданов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за zemedeleca.bg, междуфирмената задлъжнялост в сектора само към големите доставчици надхвърля половин милиард евро. При текущите цени и условия на финансиране ликвидният натиск се пренася по веригата – от стопанствата към доставчиците и обратно.
Ето какво още казват от асоциацията:
На ниво стопанство: оптимизация без резерв
В производствените региони пролетната сеитба започва при значително по-високи цени на торовете. Стопанствата реагират с оптимизация – съкращаване на разходи за труд и процеси. Част от разходите обаче са фиксирани и не подлежат на редукция, което ограничава възможността за допълнително „стягане“.
Рискът: фалити и пренос към цените на храните
Секторът вече говори за фалити като реален сценарий, а не като предупреждение. При липса на компенсаторни механизми или промяна в пазарната конюнктура, част от стопанствата няма да успеят да финансират следващите кампании.
Ако тенденцията се запази, натискът ще се пренесе извън сектора. По-високите производствени разходи при ограничено предлагане ще се отразят върху цените на храните, като за съжаление ще ударят първо фирмите доставчици за земеделието.
Какво следва
При отсъствие на бърза нормализация на енергийните и торовите пазари, секторът влиза в период на принудителна адаптация – с по-ниски обеми, по-висока финансова дисциплина и ограничен достъп до ресурси. Ключовият въпрос е колко от стопанствата ще издържат на този натиск.
