Третият рожден ден на Българската аграрна камара (БАК) бе отбелязан в София с мащабен форум, посветен на бъдещето на сектора. Събитието събра на една маса законодателната и изпълнителната власт в лицето на Десислава Танева, адв. Пламен Абровски, Даниел Петров, служебния министър Иван Христанов и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Ива Иванова. Въпреки официалния характер на срещата, тя премина в сложна икономическа и политическа обстановка, в която производителите все по-осезаемо търсят отговори за неясното бъдеще пред себе си.
Дискусията, в която се включиха и представители на Комисията за защита на конкуренцията, научните среди и браншовите организации, показа, че въпросителните в сектора засега остават значително повече от готовите отговори. Докато лидерите на Камарата и министерството говореха за предизвикателства, преговори по новата ОСП и засилени проверки по границите, гласът на реалните производители напомни за системните пробойни, които не могат да бъдат запълнени само с административни пожелания и далечни визии.
Липсата на приемственост и демографската пропаст
Един от най-емоционалните и същевременно дълбоко аналитични моменти на форума бе изказването на Петър Пешев, председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите. Като човек, прекарал 20 години в чужбина и избрал да се върне у нас, за да инвестира в родното производство, той постави пръст в най-болезнената рана — липсата на нови лица в земеделието.
По думите на Пешев, за последното десетилетие статистиката отчита, че близо 40% от земеделските производители са преустановили своята дейност. Този демографски отлив е знак за сериозно изкривяване в системата. Когато почти половината от фермерите отпадат, въпросът за това как да бъдат привлечени младите хора и децата на сегашните стопани престава да бъде теоретичен и се превръща в условие за физическото оцеляване на отрасъла.
Парадоксът на „сухото“ напояване
Проблемът с напояването бе посочен като друг пример за разминаването между ресурс и реално управление. Петър Пешев даде за пример Област Враца, където въпреки наличието на язовирите „Еница“ и „Шишманова“ и близостта до Дунав и Искър, водата по каналите не тече вече десета година.
Този административен абсурд води до рекордни площи с пропаднала царевица в регион, който по природа е богат на водни ресурси. Ситуацията илюстрира системна грешка — държавата разполага с инфраструктурата и водата, но не успява да ги свърже с нуждите на производителя. Докато министерството и БАБХ се фокусират върху проверките на произхода на стоките и нелоялната конкуренция, фермерите на терен продължават да се борят с липсата на базова производствена сигурност.
В търсене на национална стратегия
Заместник председателят на БАК Симеон Караколев акцентира върху отсъствието на ясна национална цел — дали стремежът е към повече продукция, по-голям брой животни или подкрепа за по-широк кръг производители. В контекста на проверките на НАП и БАБХ, за които съобщи служебният министър Иван Христанов, има и друг парадокс: вносни стоки често се представят за български.
„Преминахме през кризи, пазарни сътресения, промени в европейски политики, вътрешни предизвикателства, които ясно показаха едно нещо – българското земеделие има нужда от силен, единен и чуваем глас“, заяви при откриването Илия Проданов, председател на УС на НАЗ и председател на БАК . Според него, европейското земеделие не бива да продължава да бъде остров на висока себестойност в световен мащаб.
Форумът в София потвърди, че единството на бранша е важно, но то е само първата крачка. Истинското предизвикателство пред БАК и държавата е да превърнат земеделието в предвидим и привлекателен сектор за следващото поколение. Защото без нови хора и без работеща инфраструктура, празненствата за годишнини ще остават само фон на един задълбочаващ се структурен дефицит. Въпросът на Петър Пешев към законодателите остана да виси в залата: имаме ли визия как да накараме децата ни да останат в това производство?
Отговорът на този въпрос ще определи не само как ще изглежда следващият рожден ден на Камарата, но и дали изобщо ще има кой да го празнува на полето.
