Млечният сектор в Европа и България навлиза в „перфектна буря“. Ситуацията, която започна като пазарно напрежение, бързо се превръща в екзистенциална криза за хиляди фермери. Резултатът е парадоксален и жесток: докато магазините държат високи цени, производителите са принудени да продават под себестойност или да пращат животните в кланицата.
Китайският капан: Излишъкът, който остана в Европа
Критичният обрат настъпи, след като Китай въведе защитни мита за европейските млечни продукти. Този ход блокира огромни обеми мляко, които традиционно напускаха ЕС. Вместо да пътува за Азия, това мляко остана на вътрешния пазар, предизвиквайки ефекта на „доминото“.
Държави с огромно производство като Полша и Унгария започнаха агресивно да пласират своите излишъци под формата на охладено сурово мляко към съседните пазари. България, със своята отворена икономика и липса на твърди протекционистични мерки, се превърна в основна дестинация за този млечен дъмпинг.
Румъния: 1500 крави в кланицата само за две седмици
Ситуацията в съседна Румъния е илюстрация за мащаба на трагедията. Евродепутатът Дан Мотреану алармира в Брюксел, че само за последните 14 дни 1500 млечни крави са били изпратени за клане. Причината е проста и икономически убийствена:
- Реални разходи за производство: над 50 евроцента за литър.
- Изкупна цена на фермата: около 30 евроцента за литър.
Тази разлика от 20 цента на литър не може да бъде поета от нито един стопанин, дори и в краткосрочен план. Докато еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен определя тези цени като „изолирани случаи в неконкурентоспособни ферми“, документите на румънските и българските фермери показват, че това е масовата реалност.
България: Шокиращият дъмпинг под 31 цента
У нас ситуацията е аналогична, но усложнена от внос на сурово мляко от вътреобщностни доставки на цени под 31 евроцента за литър. Служебният министър на земеделието Христанов определи тези данни като „меко казано шокиращи“ и инициира проверки чрез Агенция „Митници“ и НАП.
Проблемът вече е географски неограничен – ако преди месец сигналите за неизкупуване на мляко са идвали от Видин, днес те валят от Хасково, Харманли и Плевенско. Основното притеснение е, че при вътреобщностните доставки (внос от други страни в ЕС) протекционизмът е почти невъзможен по закон. Единственото оръжие на държавата остава „притискането“ чрез засилени проверки за качество и стандарти.
Парадоксът на магазина
България остава единствената държава в ЕС, в която се наблюдава силен контраст- драстичен срив на изкупната цена за фермерите и запазване на високи цени за потребителите по рафтовете в супермаркетите.
Това означава, че добавената стойност не отива при производителя, а остава по веригата между преработвателя и търговеца, докато българското животновъдство буквално бива ликвидирано.
Възможни ли са решения?
Идеята на Брюксел за „доброволно намаляване на производството“ (подобно на схемата от 2016 г.) се приема със скептицизъм от фермерите. Както посочват производителите, „не можеш да кажеш на кравата от утре да дава 15 литра вместо 30“.
Единственият реален изход е единна европейска позиция и механизми за стабилизиране на пазара, които да отчитат загубата на китайския пазар. Без незабавна интервенция, последствията за хранителната сигурност ще бъдат необратими – България рискува да остане без собствено млечно говедовъдство
