След 2027 година българското земеделие е изправено пред най-радикалната промяна в начина на финансиране от присъединяването ни към Европейския съюз. Новата многогодишна финансова рамка предвижда Общата селскостопанска политика (ОСП) да престане да бъде самостоятелно и гарантирано перо, като се влее в общ бюджет за национални и регионални планове за партньорство. Това означава, че фермерите вече няма да разчитат на защитен ресурс, а ще трябва да се конкурират за средства с други сектори и приоритети на Съюза. По време на форума за третата годишнина на Българската аграрна камара стана ясно, че този нов модел ще доведе до близо 20% намаление на бюджета за селско стопанство, което поставя под въпрос конкурентоспособността на родните стопанства в условия на растяща инфлация и климатични предизвикателства.
Бюджетната дупка и загубата на гарантиран ресурс
Предложението парите за ОСП да станат част от общ пакет в размер на 865 млрд. евро е основната точка на напрежение между производителите и Брюксел. Според експертите от Министерството на земеделието и храните, за България се предвижда бюджет от около 6.2 млрд. евро за земеделие за целия седемгодишен период. На фона на текущите над 8 млрд. евро, това намаление изглежда критично, тъй като само директните плащания в момента възлизат на 5.84 млрд. евро. Проблемът се задълбочава от факта, че новите разчети са правени по текущи цени и не отчитат инфлационните процеси, нито извънредни ситуации като пазарни сътресения или военни конфликти, за които в текущия период е предвиден земеделски резерв.
Критичните сектори извън обхвата на сигурните плащания
Най-сериозният удар за българското земеделие идва от списъка с дейности, които ще бъдат изключени от гарантираното финансиране. Сред тях са инвестициите в напоителна инфраструктура — сфера, в която страната ни е особено уязвима заради амортизираните системи и честите засушавания. През текущия период за напояване бяха отделени 125 млн. евро, които доведоха до значителни икономии на воден ресурс, но в бъдеще тези проекти ще трябва да се борят за финансиране с други „зелени“ приоритети. Извън сигурните пари остават и консултантските услуги, иновациите в системата AKIS, както и възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия. Модернизацията на стопанствата ще бъде почти изцяло обвързана със зеления преход, вместо с реалното повишаване на производителността.
Пазарни заплахи и липса на добавена стойност
Освен вътрешните бюджетни ограничения, секторът е застрашен и от международните търговски споразумения, като това със страните от Меркосур. Липсата на задълбочен анализ за кумулативния ефект от подобни договори върху европейския пазар създава допълнителна несигурност. Българските преработватели също остават в неизгодна позиция, тъй като хранително-вкусовите предприятия няма да могат да бъдат преки бенефициенти по ОСП, освен ако не са затворили цикъла с производство. Така проблемът с износа на суровини вместо продукти с добавена стойност остава нерешен. На този фон браншът настоява за национални политики, които да компенсират липсата на европейска визия, докато институциите се опитват да адаптират националния стратегически план към новите, силно ограничени реалности.
Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) в следващия програмен период след 2027 година, международните споразумения на Европейския съюз (ЕС) и конкурентоспособността на сектор земеделие накратко бяха основните теми, които събраха земеделски производители, животновъди, експерти от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и някои регулатори на форум, организиран за третата годишнина на Българската аграрна камара.
В центъра на програмата бе кръглата маса на тема „Новата Обща селскостопанска политика – възможности и предизвикателства пред българските фермери“, на която представители на МЗХ обясниха и какви ще са гарантираните плащания за земеделците в новата многогодишна финансова рамка на ЕС.
Земеделците и новата ОСП
Новата многогодишна финансова рамка на ЕС предвижда парите за ОСП вече да бъдат част от общия европейски бюджет за национални и регионални планове за партньорства, който възлиза на 865 млрд. евро, или 44% от целия европейски бюджет. Това предложение е и ябълката на раздора, защото фермерите ще трябва да се конкурират за част от средствата с други сектори. По думите на Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ към МЗХ, 293.7 млрд. евро засега са гарантираните бюджети за подкрепа на стопаните.
Земеделците ще могат да кандидатстват и по мерки за развитие на селските райони. При тях обаче помощите не са гарантирани и Стоянова отбелязва, че селските стопанства ще се борят с други приоритети на съюза, като опазване на околната среда например. Очаква се бюджетът на европейско ниво по различните мерки за селските райони да е 453 млрд. евро.
За сравнение, в текущия финансов период за 2021 – 2027 г. финансирането по ОСП е общо 387 млрд. евро, като това е твърдо гарантирана сума по двата стълба на земеделските субсидии – Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и земеделския резерв, който се използва за интервенции при пазарни сътресения, а напоследък – и при климатични проблеми.
Според Стоянова 22 млрд. евро е бюджетът за национални и регионални планове за партньорство за България, а от тях 6.2 млрд. евро ще са за земеделие. В текущия период сумата за земеделието е общо над 8 млрд. евро. Това изглежда, че ще е крайно недостатъчно за всички седем години, за които трябва да стигне бюджетът, тъй като сега само директните плащания към земеделци са 5.84 млрд. евро.
Като цяло се предвижда около 20% намаление на бюджета за селско стопанство, като изчисленията според Стоянова са правени с текущи цени. Представители на браншови организации се опасяват, че ударът за тях ще бъде по-голям, тъй като в предстоящия бюджет не е предвидена инфлацията. По думите на Стоянова извънредните ситуации като COVID или войната в Украйна няма как да бъдат предвидени, а ЕС е заделил средства за подпомагане в такива случаи.
Какво ще остане извън ОСП
Елена Иванова, директор на дирекция „Развитие на селските райони“ към МЗХ, посочи какво точно ще бъде изключено от гарантираните плащания по ОСП.
Това са инвестициите за знания и иновации, или Agricultural Knowledge and Innovation Systems (AKIS). Няма да има гарантирани плащания за безплатни съвети и консултантски услуги, също така и за възстановяване на земеделски потенциал след природни бедствия и катастрофични събития.
Няма да има гарантирани пари за напоителна инфраструктура. В сегашния програмен период са били осигурени 125 млн. евро, а в предишния 60 млн. евро. Според Иванова именно тези инвестиции са подобрили коефициента на полезна дейност на напоителните системи с 30% до 80% и са довели до потенциална икономия на воден ресурс с до 60%.
Парите за модернизация на селски стопанства ще бъдат насочени най-вече към тези, които ще ги използват за зелен преход, докато според МЗХ те трябва да бъдат насочени и за подобряване на конкурентоспособността на стопанствата.
Хранително-вкусовите предприятия също няма да могат да са преки бенефициенти по ОСП, като такава възможност ще имат тези, които са и стопанства, т.е. са затворили цикъла на производство.
Това са сфери, в които българското земеделие е особено уязвимо. Напоителната система на страната е силно амортизирана и в някои области няма полско напояване. Климатичните промени нанасят вреди на реколтата всяка година. А един от проблемите на селското стопанство е, че повече изнася суровини. Те не се преработват и не остават в България за добавена стойност.
Какво искат земеделци и преработватели
Представителите на бранша изразиха своето несъгласие с така обявената ОСП в следващия програмен период. Това обаче трудно ще се промени, тъй като трябва да се вземе решение на ниво ЕС, а до 2028 г. целият бюджет на съюза трябва да е готов.
Според Владимир Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, трябва да се мисли за политики на национално ниво, а не само за това какви са достъпните бюджет и програми.
Другият проблем според бранша е споразумението със страните от южноамериканския блок Меркосур. „Новият общ бюджет не е бюджет на общите пазари. За Меркосур трябва да има по-задълбочен анализ за ефектите му върху европейския пазар и кумулативен ефект на всички споразумения“, заяви служебният министър на земеделието Иван Христанов.
А самият сектор остава разделен между десетки различни браншови организации. Българската аграрна камара, която организира събитието, е една от най-новите, като твърди, че защитава интересите на над 13 хил. стопанства.
