Министерството на земеделието и храните (МЗХ) стартира скоростна писмена процедура за промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Пакетът от предложения е изпратен до Комитета за наблюдение със срок за одобрение до 22 април. Бързането се обяснява с нуждата промените да влязат в сила преди началото на кандидатстването за Кампания 2026.
Зад официалния език за „намаляване на административната тежест“ обаче стоят две решения с фундаментално значение за пазара.
Животновъдство без доказана продукция
Най-същественото предложение е отпадането на изискването за реализация на продукция (количества мляко или брой животни) при интервенциите за обвързано подпомагане. До момента доказаната реализация бе основен филтър, който гарантираше, че публичните средства подкрепят реално производство, което стига до пазара.
Като мотиви за това решение МЗХ посочва пазарния срив в цените на млякото, китайските мита върху млечните продукти от ЕС, епидемиите и климатичните аномалии. Практическият резултат обаче е промяна във философията на самото подпомагане:
- От пазар към социална помощ: Когато субсидията се разкачи от предадената продукция, тя престава да бъде икономически стимул за производство и се превръща в социално плащане за „наличност“ на животни.
- Липса на българска стока: Този модел обяснява трайното присъствие на вносни млечни и месни продукти в магазините. За фермера става по-изгодно да поддържа стадото без стреса на пазарната реализация, докато потребителят продължава да не намира български продукти на конкурентни цени.
Управление на риска: Наказание за отговорните?
Втората ключова промяна касае инструмента за управление на риска. Предлага се удръжката от 1.5% от директните плащания да се прилага само за стопаните, които вече ползват застрахователен инструмент за съответната година.
Логиката на това предложение повдига сериозни въпроси относно управлението на сектора:
- Обратен стимул: Вместо държавата да стимулира масовото застраховане, тя налага допълнителна финансова тежест точно върху тези фермери, които доброволно управляват риска си и се застраховат.
- Бюджетна зависимост: Фермерите, които не предприемат мерки за превенция, получават пълната си субсидия без удръжка. При бедствия обаче те отново ще разчитат на държавните помощи тип de minimis, което натоварва данъкоплатците и блокира създаването на устойчив застрахователен пазар.
Гъвкавост за ДЗЕС и пчеларите
Промените включват и актуализация на стандартите за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), за да се синхронизират с облекчените изисквания на ЕС от декември 2025 г. Това ще даде повече гъвкавост на фермерите при спазването на екологичните норми. В сектор „Пчеларство“ се предлага преразпределение на незаявен финансов ресурс към интервенции с недостиг на средства, за да се гарантира изпълнението на инвестициите на кандидатите.
Какво означава това за стопаните?
Предложенията на МЗХ на практика консервират статуквото, вместо да търсят конкурентоспособност. Премахването на изискването за реализация на продукция е удар върху светлия бизнес, който инвестира в качество и преработка. Същевременно, механизмът за управление на риска обезсърчава професионалния подход към застраховането.
Ако Комитетът за наблюдение одобри промените до 22 април, Кампания 2026 ще премине под знака на по-малко изисквания за резултати и повече директни трансфери за наличност – модел, който рядко води до по-пълни рафтове с българска храна. Налаганите в бързане промени са очевидно лобистки и дават заден от плахата политика на МЗХ да въведе професионални стандарти за работа от последните гозини. Вероятно МЗХ окончателно е решило, че земеделието у нас ще бъде социална дейност без производство.
