Последният доклад на StoneX за второто тримесечие на 2026 г. чертае картина на екстремна волатилност на световния пазар на пшеница, където традиционните търговски пътища се променят под натиска на неочаквани геополитически и икономически фактори. Докато светът е изправен пред най-ниските нива на преходни запаси от десетилетие насам (изключвайки Китай), агресивната поява на нова реколта от Южното полукълбо създава безпрецедентно напрежение върху европейските производители. Световното производство за сезон 2025/26 се оценява на 795 милиона тона, което за четвърта поредна година остава под нивата на глобалното потребление, налагайки постоянно източване на складовите наличности.
В центъра на този пазарен трус стои Аржентина, която се утвърждава като агресивния износител, променящ правилата на играта. След приключване на кампанията си с рекордна реколта от 21,2 милиона тона, аржентинските фермери са принудени да продават на всяка цена поради тежката икономическа криза в страната и девалвацията на аржентинското песо. Спешната нужда от долари превръща аржентинското зърно в най-евтиното предложение на пазара, като то вече активно запълва дефицитите в Италия и други средиземноморски пристанища, подбивайки цените дори на традиционно силния руски износ.
Ситуацията в Европейския съюз е особено критична, тъй като фермерите са приклещени между спадащото производство и драстично нарастващите разходи. Прогнозите за реколта 2026 в ЕС са свити до 122-124 милиона тона, докато производствените разходи продължават да растат заради войната с Иран. Според данните на StoneX, европейските стопани са изправени пред 50-60% по-високи цени на торовете, което прави тяхната продукция неконкурентоспособна спрямо евтиния внос от Южна Америка и Украйна. Въпреки че мелничарската пшеница в Европа е с добро качество, фермерите масово я задържат в складовете в очакване на по-добри цени, което парадоксално отваря още по-голяма ниша за внос на чуждо зърно.
Черноморският регион също остава зона на несигурност. Русия запазва водещата си роля с очакван износ от близо 48 милиона тона, но държавните такси и логистичните рискове ограничават гъвкавостта ѝ. В Украйна износът през коридорите остава стабилен, но е натоварен с растящи застраховки поради военните действия. На този фон ценовите прогнози за тримесечието април-юни сочат, че на борсата Matif в Париж пшеницата ще се търгува в диапазона между 235 и 265 евро за тон, като натискът от Аржентина вероятно ще задържи котировките в долната граница на тези нива.
Влиянието на конфликта в Близкия изток върху зърнения сектор е индиректно, но опустошително. Блокадата в Персийския залив и недостигът на газ предизвикаха „торен шок“, който ще принуди фермерите в ЕС и САЩ да намалят подхранването на посевите. Това вещае не само по-ниски добиви, но и влошено съдържание на протеини в следващата реколта за 2026/27 г. Търговските потоци вече се пренареждат трайно, като Италия и Испания масово се пренасочват към покупки от Запада, за да избегнат рисковете в Червено море. В крайна сметка Аржентина се явява играчът, който „чупи“ пазара, поставяйки европейските фермери в ситуация, която браншът описва като тотален провал на досегашните икономически модели.
Световен пазар на пшеница: Прогноза Q2 2026 (Анализ по данни на StoneX)
Докладът на StoneX за второто тримесечие на 2026 г. очертава пазар на пшеницата, който се намира в състояние на „екстремна волатилност“. Основният извод е, че докато светът се бори с ниски преходни запаси, новата реколта от Южното полукълбо (най-вече Аржентина) променя традиционните търговски пътища.
- Глобален баланс и преходни запаси
StoneX посочва, че световните запаси от пшеница (изключвайки Китай) са на най-ниските си нива от 10 години насам. Това прави пазара изключително чувствителен към всяко прекъсване на доставките.
- Глобално производство (2025/26): Оценява се на около 795 милиона тона, което е под нивата на потреблението.
- Дефицит: За четвърта поредна година светът консумира повече пшеница, отколкото произвежда, което изисква „източване“ на складовите наличности.
- Аржентина: „Агресивният износител“
Докладът отделя специално внимание на Аржентина, което обяснява корабите, които виждаме в Баиа Бланка.
- Рекордна реколта: Аржентина е приключила кампанията си с 21,2 милиона тона пшеница.
- Експортен натиск: Поради икономическата криза в страната и девалвацията на аржентинското песо (AR$ – стр. 76), аржентинските фермери продават агресивно.
- Нови дестинации: StoneX потвърждава, че Аржентина активно запълва дупката в Европа и Бразилия. Ниските цени на аржентинското зърно (породени от спешната нужда от долари) го правят по-евтино дори от руската пшеница в някои средиземноморски пристанища (Италия).
- Ситуацията в Европейския съюз
Европа е в затруднено положение поради комбинация от метеорологични условия и високи разходи.
- Производство в ЕС: Прогнозата за реколта 2026 в ЕС е намалена до 122-124 милиона тона (спад спрямо предходната година).
- Разходи за производство: StoneX подчертава, че европейските фермери са изправени пред 50-60% по-високи цени на торовете поради войната с Иран. Това прави европейската пшеница неконкурентоспособна спрямо вноса от Южна Америка и Украйна.
- Качество: Докладът отбелязва, че мелничарската пшеница в ЕС е с добро качество, но фермерите я задържат в складовете, надявайки се на по-високи цени, което отваря пазара за внос на „по-евтини калории“ отвън.
- Черноморски регион (Русия и Украйна)
- Русия: Остава водещ износител с очаквани 45-48 милиона тона износ, но държавните такси и логистичните рискове в Черно море ограничават агресивността на продажбите в сравнение с Аржентина.
- Украйна: Прогнозите са за стабилен износ през коридорите, но докладът предупреждава, че логистичните разходи се покачват поради застраховките в конфликтната зона.
- Ценови прогнози (Q2 2026)
StoneX предвижда следните ценови нива за тримесечието април-юни:
- Matif (Париж): Очаква се търговия в диапазона 190–215 евро/тон. Натискът от вноса (Аржентина) ще държи цените в долната граница. С рекордната аржентинска реколта от 21,2 милиона тона, излизаща на пазара, и нуждата от незабавна ликвидност, движеща южноамериканския „дъмпинг“, се очаква мелничарската пшеница на MATIF (май 2026 г.) да се търгува в коридора €190 – €215/т. Предишно моделираната горна граница от €265/т остава малко вероятен риск, понастоящем обезсилен от агресивния темп на износ от страни извън ЕС.
- CBOT (Чикаго): Прогнозата е за $6.20 – $7.10 за бушел.
- Фактор „Война“: Ако конфликтът с Иран ескалира допълнително и Ормузкият проток остане затворен, цените на пшеницата може да скочат рязко не заради липса на зърно, а заради скока в цената на горивата за транспорт.
- Влиянието на войната с Иран върху зърното
Докладът е категоричен: войната в Близкия изток удря пшеницата „по фланга“.
- Шокът с торовете: Огромният скок в цените на азотните торове (поради недостига на газ и блокадата в Персийския залив) ще принуди фермерите в ЕС и САЩ да намалят подхранването на посевите. Това вещае по-ниски протеини в следващата реколта (2026/27).
- Логистично пренареждане: Търговските потоци се пренасочват. Италия, която обикновено купува от Изтока, сега поглежда на Запад (към Аржентина), за да избегне рисковите зони.
Статистиката на StoneX потвърждава, че Аржентина в момента е „играчът, който чупи цените“ на европейския пазар. С реколта от над 21 млн. тона и икономика в колапс, те са готови да продават на всякаква цена. Това обяснява защо българските и европейските фермери виждат „тотален провал“ – те са приклещени между високите производствени разходи в ЕС и дъмпинговия внос от Южното полукълбо.
