На 18 април 2026 г. Китайското главно митническо управление официално одобри вноса на млечни продукти от Румъния, което отваря достъп до пазар с общ обем от 70 милиарда долара. Решението обхваща категориите сирене, мляко на прах, суроватъчни продукти и бебешка формула, произведени от краве, овче или козе мляко. Този административен пробив е резултат от Меморандум за разбирателство, подписан на 17 март 2026 г. в Пекин между румънския министър на земеделието Флорин Барбу и китайския му колега Хан Юн. Според официалните данни на румънското министерство, дългосрочната цел е над 30% от националното производство на млечни продукти да бъде пренасочено към Китай по договори, чиято обща стойност се изчислява на милиарди евро.
Хронология на търговския конфликт и антисубсидийните мита
Настоящото отваряне на пазара се случва в условията на сериозно търговско напрежение между Европейския съюз и Китай. Предисторията на кризата датира от август 2024 г., когато Китай стартира антисубсидийно разследване срещу вноса на млечни продукти от ЕС като ответна мярка срещу европейските разследвания за китайските електромобили. Проверката обхвана 20 специфични схеми по Общата селскостопанска политика и национални програми на осем държави членки, включително румънската „Livestock Administrative Subsidy“. През февруари 2026 г. Пекин наложи върху европейския млечен внос антисубсидийни мита в диапазона от 7.4% до 11.7% за срок от пет години. Затварянето на китайския пазар за големите европейски износители предизвика свръхпредлагане в рамките на съюза и срив на изкупните цени на млякото, което постави фермерите в ликвидни затруднения.
Механизми за достъп и стратегията на Букурещ
Въпреки наложените мита върху европейския блок, Румъния успя да договори преференциален канал за достъп чрез специфични двустранни протоколи. Процедурата изисква задължителна регистрация на производствените обекти в китайската информационна система CIFER след одит от румънската ветеринарна служба (ANSVSA). Изискванията на китайската страна са изключително строги и включват пълна проследимост на суровината от ферми, свободни от заболявания по списъка на Световната организация за здраве на животните (WOAH), и задължителна термична обработка на продуктите. Стратегическата цел на Букурещ е преминаване от износ на суровини към продажба на готови храни с висока добавена стойност по европейски стандарти за качество, което позволява на сектора да абсорбира логистичните разходи и митническата тежест.
Прекъснатият процес в София и искането за „платено непроизводство“
Докато Румъния финализира договорите си в Пекин, в България се наблюдава липса на административна приемственост в аграрната дипломация. При предходното редовно правителство бяха инициирани аналогични преговори за отваряне на китайския пазар за български земеделски продукти, като бяха попълнени техническите въпросници за акредитация на предприятията. С встъпването в длъжност на служебното правителство тези усилия бяха деприоритизирани. Вместо да продължи работата по осигуряване на нови експортни канали в Азия, настоящото ръководство на министерството на земеделието насочи ресурсите си към искане на компенсации от Брюксел. София настоява за прилагане на механизъм за „доброволно намаляване на производството“ на мляко срещу заплащане, което цели краткосрочно балансиране на пазара чрез свиване на предлагането, вместо чрез разширяване на пазарния дял на външни дестинации. Пречка са и активните огнища на инфекциозни болести във Велинград и Ямболско.
Регионални пазарни последици и геополитически фактори
Разликата в подходите между Букурещ и София променя динамиката на регионалния пазар в Югоизточна Европа. Изтеглянето на 30% от румънската млечна продукция към Китай може да намали ценовия натиск върху българските преработватели, но едновременно с това затвърждава административното изоставане на България при достъпа до пазари извън ЕС. Интересът на Пекин към региона е подсилен и от войната в Иран, която наруши традиционните пътища за доставка през Залива и принуди Китай да търси сигурни логистични коридори през Черно море и пристанището в Констанца. Докато Румъния вече подготвя следващите етапи за износ на птиче, свинско месо и зърно по същия двустранен модел, българският сектор остава в режим на компенсаторно свиване на производството, което ограничава възможностите му за технологично и пазарно развитие.
