Резултатите от вчерашния вот сложиха край на една от най-изтощителните глави в новата българска история – ерата на политическата фрагментация и служебните кабинети. Спечеленото абсолютно мнозинство от „Прогресивна България“ не е просто изборна победа; то е безпрецедентен мандат за стабилност, който премахва всички досегашни оправдания за липса на реформи.
В този нов политически ландшафт Министерството на земеделието се очертава като стратегическия център, в който ще се тества способността на новата власт да превърне икономическите обещания в работеща реалност. Земеделието вече не е само икономически сектор, но и въпрос на национална сигурност и социална стабилност.
Сектор в точка на пречупване: Реалността пред фермерите
Докато политическите елити се сменяха, българският фермер остана в условия на перфектна буря. Днес земеделието не се нуждае толкова от нови визии, колкото от работеща държава, защото ситуацията на полето е критична. След години на административен вакуум и решения „на парче“, продиктувани от политическата нестабилност, производителите са притиснати от икономическа логика, която вече не прощава грешки.
Ликвидната криза е факт. С прогнозираната инфлация от 3.8% и очаквания ръст на лихвите, цената на оцеляването става непосилна. Повечето стопанства са „богати на активи, но бедни на пари“. Огромната задлъжнялост към доставчици на торове, препарати и лизингови компании превърна производството на храна в опасна хазартна игра с висок залог. За фермерите днес стабилното мнозинство не е въпрос на политическа симпатия, а на физическо оцеляване на техния бизнес.
Регионалният натиск и административното изоставане
Докато България беше в режим на „изчакване“ и служебни управления, съседните държави не стояха на едно място. Пробивът на Румъния на огромни пазари като китайския и тяхната активна аграрна дипломация поставиха българския производител в изолация. Ние губим конкурентоспособност не заради липса на качество, а заради липса на държавна тежест зад гърба на сектора.
Фермерите са уморени от административно безвремие насред световната криза и несигурност в правилата. Всеки нов слой бюрокрация и всяка промяна в Стратегическия план в последния момент се превръщат в директен разход. Секторът е изправен пред технологичен и структурен прелом – нуждата от модернизация на напоителните системи и декарбонизация вече не са пожелателни цели, а условия за достъп до пазара.
За икономическата цена на последната криза в Близкия изток няма какво даже и да споменаваме. Всички знаят как удари тя джоба на всеки земеделец. Към това се добавя вносът от Меркосур и други континенти. Проблемите са десетки.
Реалната цена на стабилността
Абсолютното мнозинство в парламента отнема последното оправдание: „няма политическа подкрепа“. Сега подкрепа има, но времето е изтекло. В сектор „Земеделие“ кредитът на доверие е изчерпан от години наред празни обещания и социално ориентирани субсидии, които не произвеждат растеж.
Проблемите, които се трупаха в условията на безвремие, сега са на масата в пълния си обем – от срива в животновъдството до неконкурентното зърнопроизводство. Новата власт поема сектор, който е на предела на търпението си. Стабилността е единственият шанс за стартиране на тежките процеси по стабилизиране, дигитализация и реално пазарно позициониране.
Пътят към функционално управление
Българското земеделие влиза в новия политически цикъл не с надежда за чудо, а с искане за елементарна предвидимост. Фермерите вече платиха цената на политическата криза чрез загубени пазари и ликвидна атрофия. С наличието на стабилно парламентарно мнозинство и редовен кабинет, периодът на оправданията приключва по естествен път. Тежестта на управлението оттук нататък се изразява в способността на държавната машина да заработи в синхрон с нуждите на реалното производство. Предизвикателството е огромно, но за първи път от десетилетия е налице политическият ресурс за неговото решаване.
Акценти от програмата на „Прогресивна България“ в сектор Земеделие
Програмата на коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) разглежда земеделието, храните и горите като стратегически стълб на икономиката. Основният фокус е поставен върху прехода от модел на „субсидиране заради самото субсидиране“ към устойчиво производство с висока добавена стойност.
Част от програмните намерения на ПБ предвиждат:
- Поземлени отношения и структура на стопанствата
- Дългосрочно земеползване: Въвеждане на устойчиви модели за ползване на земеделските земи, базирани на дългосрочни ангажименти. Целта е да се минимизират хроничните проблеми с годишните ротации и управлението на т.нар. „бели петна“.
- Подкрепа за семейните ферми: Законодателни инициативи за институционално укрепване на семейните производства и малките фермерски стопанства като гръбнак на селските райони.
- Приоритет на чувствителните сектори: Държавна политика за възраждане на производствата, осигуряващи хранителен суверенитет – плодове, зеленчуци и животновъдство.
- Законодателна рамка и браншово представителство
- Закон за браншовите организации: Приемане на нов закон, който да въведе ясни и обективни критерии за представителност и отчетност. Предвижда се делегиране на реални държавни функции към легитимните организации, включително участие в подготовката на политики, обучения и оторизиран достъп до националните електронни системи.
- Закон за сдружаването (Кооперативи): Създаване на съвременна правна рамка за фермерски, водни и рибарски кооперативи.
- Дефиниция за „Кооперативна сделка“: Въвеждане на правно понятие за сделка между членове на кооператив, която не се третира като търговска до момента, в който продукцията не напусне кооперативната верига – ключова стъпка за данъчно облекчаване на сдруженията.
- Животновъдство и нулева толерантност към измамите
- Край на „виртуалните“ стада: Пълно обвързване на подпомагането с реално произведена продукция, постъпила в търговския оборот.
- Електронно проследяване: Интегриране на надеждни дигитални системи за контрол, които да изкоренят злоупотребите с фиктивни ушни марки.
- Контрол на пасищата: Тежък одит върху отдаването на държавни и общински пасища – те ще се предоставят само на реални животновъди с адекватен брой животни.
- Генетичен фонд: Национални програми за подобряване на генния състав и продуктивността на базата на най-добрите европейски практики.
- Напояване: Стратегическо възстановяване
- Национален приоритет: Ударни инвестиции в основната напоителна инфраструктура.
- Водно сдружаване: Стимулиране на фермерите за създаване на „водни кооперации“ за ефективно местно управление на ресурса.
- Нулева такса при инвестиция: Намаляване на таксите за ползване на инфраструктурата (до нула) за фермери, които със собствени средства възстановяват второстепенната и третостепенната мрежа.
- Пазарна справедливост и хранителна сигурност
- Електронен регистър на едро: Дигитализация на търговията на едро с храни за изсветляване на ценообразуването и проследимост на суровините.
- Борба с нелоялните практики: Прозрачност в отношенията между производители и търговски вериги за защита на местния интерес.
- Стандарти и етикетиране: Издигане ролята на БДС и въвеждане на доброволни браншови маркировки, гарантирани от държавата, за повишаване на потребителското доверие.
- Къси вериги на доставка: Подкрепа за директните продажби и регионалните продукти с висока добавена стойност.
- Дигитална трансформация и AI контрол
- Единна електронна система: Обединяване на всички регистри, заявления и контролни механизми в една точка за обслужване на фермерите.
- Автоматизиран мониторинг: Използване на изкуствен интелект и спътникови данни за проверка на площите и състоянието на културите, което да ограничи субективния фактор и бюрокрацията.
- Дрон технологии: Използване на безпилотни системи за борба с градушките и за изкуствено изваляване при засушаване.
- Управление на риска
- Гаранционен фонд: Създаване на взаимоспомагателен фонд за бърза реакция при климатични бедствия и резки пазарни кризи.
- Ликвидна подкрепа: Механизми за помощ при стопанства с временни затруднения, особено при договори с отложено плащане или участие в европейски програми.
- Гори, Рибарство и Зелени активи
- Реформа в Закона за горите: Стабилизиране на държавните горски структури и пресичане на незаконната сеч чрез 24/7 сателитно наблюдение.
- Нови доходи от екосистеми: Създаване на условия за приходи от въглеродно поглъщане и екотуризъм за горските стопанства.
- Аквакултури: Държавна политика за пълноценно използване на вътрешните водоеми и ресурсите на Черно море и река Дунав чрез публично-кооперативни партньорства.
