Информационната кампания за директните плащания през 2026 г. приключи с ключови новини за земеделския сектор. По време на финалните срещи в София-град и Софийска област експертите от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обявиха серия от административни облекчения и законодателни промени, които целят да ускорят подаването на заявления и да подкрепят реалните производители. Най-важният акцент е решението за удължаване на крайния срок за кандидатстване без санкции, който вместо на 9 май, вече ще изтича в края на работния ден на 9 юни.
Технологични спънки и нови срокове за заявленията
Основната причина за едномесечната отсрочка е сериозното забавяне в Системата за електронно управление (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“. Към момента в страната са очертани едва около 20% от площите, тъй като окончателните опции за „затваряне“ на заявленията все още не са активирани. Очаква се стопаните да получат техническа възможност да приключат процеса най-рано на 27 април.
В опит да улесни достъпа до кампанията, администрацията потвърди, че и през 2026, и през 2027 г. земеделците ще могат да кандидатстват без квалифициран електронен подпис (КЕП). Тази мярка, съгласувана с Европейската комисия, е насочена към районите с недостатъчно добро интернет покритие и цели да не се допуска административно блокиране на субсидиите заради липса на дигитална инфраструктура.
Революция в субсидиите за животновъдство
Значителни промени настъпват в интервенциите за обвързано подпомагане на животни, където държавата за първи път отстъпва от някои досегашни рестрикции. От настоящата кампания отпада изискването за доказване на минимални количества реализирано мляко, месо или други продукти за изплащане на субсидиите. Тази промяна, одобрена от Комитета по наблюдение на Стратегическия план, ще бъде официално заложена в новите изменения на Наредба №3, които ще бъдат публикувани за обществено обсъждане на 27 април.
Освен отпадането на продуктовите лимити, министерството премахва и модулирания размер на подпомагането. Това означава, че малките и големите стопанства вече ще получават еднаква сума на глава животно, което според експертите ще балансира подкрепата в сектора. Допълнително облекчение за животновъдите е решението те да не участват с вноска от 1,5% от субсидиите си на глава животно във Взаимоспомагателния фонд. Тази вноска обаче остава задължителна за всички останали растениевъдни субсидии, включително за пасища и ливади, като набраните средства ще се използват за обезщетения при природни бедствия и епизоотии.
Казусът с пасищата и исканията за законодателни промени
Въпреки облекченията, в сектора остават нерешени въпроси, свързани с ползването на земеделските земи. Животновъди сигнализират за сериозни пречки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които ограничават възможността за сключване на споразумения за пасища в съседни общини. В момента законът изисква фермерът да има регистриран животновъден обект в конкретната община, за да получи достъп до общински или държавни пасища, което създава абсурдни ситуации при стопанства, разположени на административната граница между два региона.
Спорният член 37ж от ЗСПЗЗ принуждава стопаните да раздробяват стадата си и да регистрират нови обекти само за да получат право на паша върху няколко декара съседна ливада. От министерството поеха ангажимент да разгледат тези предложения при предстоящите законодателни промени. Фермерите настояват за предимство на реалните животновъди пред т.нар. „чертожници“ (хора без животни), които успяват да наемат пасища и да усвояват субсидии, докато реалните производители остават без достъп до ресурс в непосредствена близост до стопанствата си.
