Неусвоени средства, отхвърлено искане за удължаване и решение за липса на наддоговаряне, взето при служебно правителство — очертават системен проблем, разпределен между множество управления.
България е загубила безвъзвратно 218,8 млн. евро от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020. Средствата не са разплатени до крайния срок от 31 декември 2025 г. и съгласно правилата на Европейската комисия не могат да бъдат усвоени след тази дата. Няма механизъм за преговори или възстановяване.
Данните произхождат от Министерството на земеделието и храните, предоставени след многократни запитвания от медията Mediapool, включително по Закона за достъп до обществена информация. Министерството не е отговорило при първите две запитвания — отговорът е получен при третия опит.
Мащабът
Програмата е имала общ бюджет от 3,775 млрд. евро публични средства, от които 3,115 млрд. евро са осигурени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. До 31 декември 2025 г. са разплатени 3,556 млрд. евро. Разликата от 218,8 млн. евро е неусвоена и загубена. За сравнение — тази сума е достатъчна за финансиране на около 4 400 средни инвестиционни проекта по мярка 4.1 за стопанства.
Официалното обяснение
Министерството посочва като основна причина поведението на самите бенефициенти. Над 800 проекта на стойност над 143 млн. евро са останали нереализирани, защото фермери и предприемачи са се отказали или са забавили изпълнението. Като допълнителни фактори се изреждат войната в Украйна, инфлацията, COVID кризата и липсата на работна ръка.
Фонд Земеделие отхвърля обвиненията в административен пропуск. Само през 2025 г. са обработени 3 174 искания за плащане — три пъти повече от средното в началото на периода.
Тези аргументи са частично основателни. Те не обясняват обаче редица управленски решения, предхождащи крайния срок с години.
Хронологията на отговорностите
Програмата обхваща период от 2014 до 2020 г., а разплащанията — до края на 2025 г. През целия този период управлението на земеделието е сменяло ръце многократно. Отговорността не може да се сведе до едно правителство или едно лице.
2021–2022. Правителство на Кирил Петков — министър на земеделието Иван Иванов, зам. министър на земеделието – Иван Христанов. Пада след вот на недоверие на 22 юни 2022 г. Следва първото служебно правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Радев. Министър на земеделието: Явор Гечев.
- Второто служебно правителство на Гълъб Донев, отново назначено от президента Радев. Министър на земеделието: Явор Гечев. Именно през 2022–2023 г. не е извършено наддоговаряне — решение с ключово значение за последващата загуба на средства. По времето на това служебно правителство обаче са предприети и ключови мерки за ограничаване на измамите по тези проекти – като намаляване на финансирането за джетове и джипове.
2024–2025. Правителство на Росен Желязков — министри на земеделието Георги Тахов, после Иван Христанов при служебното правителство на Андрей Гюров. България подава искане за удължаване на срока с една година. ЕК отхвърля искането. Страната има осем месеца да разплати над 1,2 млрд. лева.
Явор Гечев, министър на земеделието в двете служебни правителства на Гълъб Донев (2022–2023), е посочен в изтекъл проектокабинет като вероятен министър на земеделието в предстоящото правителство на Румен Радев. Периодът на неговото управление съвпада с липсата на наддоговаряне, цитирано от Mediapool като критично — механизъм, чиято употреба би създала буфер срещу загубата на средства. Към средата на август 2022 усвояването по ПРСР е едва 55,4% от общия бюджет, а договорените средства са 58,58% — и рискът от неусвояване е бил публично признат още тогава. Явор Гечев тогава казва при встъпването си, че е заварил над 5000 забавени проекта. Това означава, че проблемът е натрупан много преди него — но именно в неговия период е трябвало да се вземе решение за наддоговаряне като коригиращ механизъм, и то не е взето. Периодът 2022-2023, когато наддоговарянето е трябвало да се случи, съвпада с мандата на Гечев като министър.
Политическата нестабилност в страната през последните 4 години и честата смяна на ръководствата на МЗХ и ДФЗ са допринесли за този провал, който не е могъл да бъде наваксан в последните месеци. Със сигурност причините за загубата на пари по ПРСР са много и комплексни и със сигурност не може вината да се търси само в едно конкретно правителство. Но важна задача за следващото правителство е да осигури това да не се повтаря и за в бъдеще.
Наддоговарянето — пропуснатият буфер
При управлението на многогодишни европрограми стандартна практика е наддоговарянето — одобряване на проекти за сума, надвишаваща наличния бюджет, за да се компенсират неизбежните откази и забавяния. Министерството признава, че такова наддоговаряне не е правено през 2022–2023 г. Липсата му е оставила програмата без буфер в последните години, когато натрупаното закъснение е трябвало да се навакса, което в условията на икономическа стагнация и липса на инвестиционен ресурс в бенефициентите не е лесна задача.
Вътрешните правила на Фонд Земеделие предвиждат, че удължаване на срок за изпълнение на проект се разрешава само ако в рамките на 12 месеца са реализирани поне 20% от инвестицията. Консултанти по европроекти твърдят пред Mediapool, че това правило масово не е спазвано — проекти са удължавани многократно без реално напредване. Дали зад практиката стои административна небрежност или корупционен интерес, не е установено в публикацията.
Рискът не е приключил
В последните месеци преди крайния срок Фонд Земеделие е субсидирал проекти с висящи досъдебни производства за нередности — с цел разплащане преди 31 декември 2025 г. При евентуални осъдителни присъди тези суми ще трябва да се връщат на европейския бюджет. Точният размер не е публично оповестен. На директен въпрос на Mediapool министерството на Иван Христанов не е отговорило.
Отделно, Европейската комисия разглежда процедура за финансови корекции по обществени поръчки за инфраструктурни проекти по програмата. Решение все още няма. При неблагоприятен изход сумата от 218 млн. евро може да нарасне. Европейската прокуратура на Лаура Кьовеши вече е наложила запори върху имущество на български предприемач във връзка с инвестиция по програмата — проект за ремонт на водопроводна мрежа в село Сборище, финансиран с над 2,6 млн. евро.
Какво означава това за фермерите
218 млн. евро са реални проекти — инвестиции в стопанства, преработвателни предприятия, селска инфраструктура, подкрепа за млади фермери — които не са се случили или са се случили по съмнителен начин.
Новата програма 2023–2027 вече е в ход. Тя работи по различни правила. Структурните проблеми обаче — недостатъчен административен капацитет, политическа нестабилност, водеща до чести смени в управлението, липса на наддоговаряне — не се решават автоматично с началото на нов програмен период.
Следващият краен срок за разплащания по програма 2023–2027 е 2030 г. Въпросът е дали механизмите за управление ще бъдат укрепени достатъчно — и от кого.
