На 27 април 2026 г. станахме свидетели на забележителна метаморфоза. Продукт, който само преди два месеца беше дефиниран от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) като „опасен за хранителната промишленост“, днес напуска страната ни като годно за консумация олио.
Без излишен патос, нека подредим фактите, които „Служебната проверка“ и помпозните ПР съобщения на Министерството на земеделието и БАБХ се опитват да замаскират.
Хронология на едно административно преобръщане
2 март 2026 г.: БАБХ официално съобщава, че аржентинският слънчоглед съдържа остатъци от пестициди, които „многократно надвишават максимално допустимите норми (MRL)“. Агенцията е категорична: суровината се допуска само за преработка в биодизел. Има писмени декларации, „засилен контрол“ и гаранции, че това няма да влезе в хранителната верига. Служебният министър Христанов снима десетина видеоклипчета със себе си.
27 април 2026 г.: Същата агенция съобщава: „Олиото от аржентински слънчоглед напуска България“. Дестинациите – Египет и Индия. Предназначението – човешка консумация.
Въпросите, които „логистиката“ не обяснява
Абсурдността на ситуацията се крие в три технически детайла, които превръщат случая в прецедент:
- Биодизел или рафинерия? Технологията за производство на биодизел и тази за рафиниране на олио за готвене са коренно различни. Цялата ситуация оставя усещането, че държавата третира бранша и обществото като група от малоумни. Първо ни се обяснява, че заради високите пестициди слънчогледът ще става на гориво, а после тихомълком се съобщава за износ на олио, без нито дума за това как се случи тази технологична алхимия.
- Шротът – тихата бомба: Над 47 150 тона шрот остават на съхранение у нас. Шротът отива директно във фуражите. Ако в слънчогледа е имало „многократно превишени пестициди“, къде са те сега – в олиото за Индия или в шрота, с който ще храним българските животни? Мълчанието на Агенцията по този въпрос е по-силно от всеки ПР отчет.
- Липсата на „червени линии“: Оказва се, че държавата не е обявила никакви предпазни процедури, които да гарантират, че опасен продукт (първоначално обявен за технически) няма да се смеси с продукти за хуманна употреба. Очевидното „тихомълковно“ променяне на предназначението е станало факт без никаква санкция.
Сонда за реакция и частен интерес
Според експертни гласове в бранша, този внос е бил директна „проба за реакция“. Ако държавата може безнаказано да превърне токсична суровина в хранителен продукт, това е сигнал за разширяване на подобни практики. В този случай червените линии на европейското законодателство по отношение на безопасността на храните бяха нарушени от българските институции в полза на частен интерес и в ущърб на обществения.
За професионалните земеделци изводът е горчив: Държавата е заложник на липсата на прозрачност. Правилата за MRL важат с цялата си тежест за българския производител, но стават „разтегливи“, когато трябва да се легитимира аржентински внос.
Ескалация към Брюксел
Тъй като случаят вече излиза извън рамките на „вътрешното мълчание“, браншовите организации вече са информирали европейските служби – DG TRADE и DG SANTE, както и колегите си в Copa-Cogeca. Когато „алхимията“ се провали на местно ниво, единственият инструмент остава европейският контрол върху безопасността на храните.
От zemedeleca.bg очакваме отговорите по ЗДОИ, които НАЗ е поискала. Не защото вярваме в административното покаяние, а за да документираме момента, в който институциите спряха дори да се опитват да изглеждат логични.
