Европейската комисия официално прие Временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF). Новият инструмент дава право на държавите членки да подкрепят приоритетно секторите селско стопанство, рибарство, транспорт и енергоемки отрасли, които са пряко изложени на пазарните сътресения, породени от конфликта с Иран. Рамката ще остане в сила до 31 декември 2026 г.
Механизъм на подкрепа: Как ще се изчисляват сумите?
За секторите земеделие, рибарство и сухопътен транспорт (включително железопътен и морски превоз на къси разстояния) се въвеждат два основни подхода за подпомагане:
- Директна компенсация на разходите: Държавите членки могат да покриват до 70% от допълнителните разходи, възникнали заради скока в цените на горивата и торовете. За база се взема разликата между текущата пазарна цена и „историческа референтна цена“ отпреди кризата. Общите допълнителни разходи се изчисляват спрямо текущото потребление или последните данни отпреди ескалацията на конфликта.
- Опростен режим (до 50 000 евро): За да се избегне административната тежест при доказване на всеки литър гориво или тон тор, държавите могат да калибрират помощта на база средни стойности за сектора или големината на стопанството. В този случай всеки бенефициер може да получи до 50 000 евро чрез облекчена процедура.
Енергоемки отрасли и електроенергия
Важен акцент в METSAF е връзката с Пакта за чиста промишленост (CISAF). За предприятията, които консумират големи количества енергия, интензитетът на помощта се увеличава от 50% на 70% за разходите за електроенергия. Това може да покрие до половината от общите оперативни разходи на бенефициера, като отпада изискването за допълнителни инвестиции в декарбонизация за периода на помощта.
Комисията също така потвърди готовност да одобрява схеми за субсидиране на газа, използван за производство на електроенергия, с цел намаляване на общата цена на тока за бизнеса.
Правен контекст и алтернативи
METSAF е приета в отговор на заключенията на Европейския съвет от 19 март 2026 г. и настояването на държавите за спешни мерки срещу волатилността на енергийните пазари. Тя обаче не отменя съществуващите правила, а ги допълва. Държавите все още могат да използват:
- Член 107 (2) (б) от ДФЕС: За директна компенсация на щети от извънредни събития.
- Регламентите за групово освобождаване: За бързо отпускане на средства без предварително уведомяване на Брюксел.
Какво означава това на практика за българските стопани?
Приемането на METSAF е „зелена светлина“ от Брюксел, но не гарантира автоматично финансиране. Топката вече е в националните правителства, които трябва да решат:
- Има ли бюджетен ресурс: Рамката позволява 70% компенсация, но само ако националната хазна може да я осигури.
- Бързина на прилагане: Опростеният вариант за помощ до 50 000 евро е най-реалистичният път за малките и средни производители у нас, тъй като позволява плащане на база „среден разход за сектор“, без фермерите да представят детайлни доказателства за действителното потребление.
- Цената на торовете: Чрез подкрепата за енергоемките отрасли (производителите на торове), ЕК се опитва косвено да овладее цената на входа на стопанствата, но ефектът от това ще зависи от скоростта на прилагане на CISAF и METSAF в индустриалните държави. Също така трябва да се има предвид, че макар помощта да е за „чиста икономика“ в дългосрочен план, METSAF е инструмент за незабавно действие, за да не бъде растежът на фирмите „непоправимо възпрепятстван“.
