Продажбите на земеделска техника са на една трета от обичайните, най-големият зърнотърговец в Добруджа фалира, един и половина милиарда лева задължения висят между фермери и доставчици — и нищо от това не е в официалната статистика
Вчера писахме за външните сили, които изместват ценообразуването на торовете и горивата — войната с Иран, затварянето на Ормузкия проток, излизането на ОАЕ от ОПЕК, разпадането на режимите, които до неотдавна правеха световните пазари предсказуеми. Тези сили обаче не се случват в абстрактно пространство. Те се отлагат върху балансите на конкретни стопанства — върху ренти, които не се плащат, върху търговски фактури, които остават просрочени, върху банкови кредити, които се преструктурират. Тази статия е за това, как изглежда българското земеделие отвътре в момента, в който глобалният натиск стигне до полето.
Картината не може да се види в националната статистика. НСИ в България не публикува редовни данни за платежоспособност на земеделски стопанства, нито за просрочени търговски вземания в сектора. Министерството на земеделието не поддържа публичен мониторинг на финансовото състояние на бенефициентите си. Държавен фонд „Земеделие“ не отчита системно натрупаните задължения на стопанствата към техните доставчици. Това не е технически проблем — това е институционален избор. Същият избор, който позволи на 218,8 милиона евро от Програмата за развитие на селските райони да се загубят безвъзвратно през декември 2025 г., без никой да предупреди навреме. Картина, която не се измерва, не може да се управлява.
Какво виждаме все пак — индикатор по индикатор, без панически тон, но и без избягване на това, което числата показват.
Първият индикатор: техниката
По данни на Контролно-техническата инспекция продажбите на земеделска техника в България през 2025 г. и първите месеци на 2026 г. са спаднали до около една трета от обичайните си нива. Това е може би най-чистият пазарен сигнал, който имаме. Земеделските стопанства купуват техника, когато разполагат с инвестиционен ресурс, когато имат достъп до кредит и когато виждат смисъл да инвестират в производство. Когато трите условия паднат едновременно, продажбите се сриват.
Едно намаление от тази дълбочина — две трети по-малко от обичайното — не отразява циклична слабост. То отразява фундаментална промяна в очакванията на сектора. Стопанствата не отлагат покупка на нов комбайн с надеждата, че следващата година ще е по-добра. Те я отказват, защото нямат пари, защото банките не дават кредит при текущите им финансови показатели, и защото не виждат как ще се изплати инвестицията при сегашните цени на продукцията.
Според вносител на земеделска техника, говорил при условие на анонимност, разсроченото плащане — основният механизъм, по който се купуваше техника в България през последните 15 години — практически е спряно от есента на 2025 г. Това е по-голяма промяна, отколкото изглежда. Българското земеделие беше изградено на разсрочено плащане. Тор за есенна сеитба, купен през септември, се плаща през юли след жътва. Комбайн, купен на лизинг, се изплаща за пет години. Когато доставчиците спрат да дават отсрочка, целият оборотен капитал на сектора се пренастройва. Стопанствата, които оцеляват дотогава с отложени плащания, се оказват изведнъж пред реалния си финансов баланс — и за много от тях той е отрицателен.
Вторият индикатор: задълженията
Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, оцени за zemedeleca.bg през април 2026 г. размера на просрочените задължения на земеделските стопанства към търговски фирми — за торове, препарати, семена, фуражи и техника — на около 1,5 милиарда лева, или близо 770 милиона евро. Това число не е официална статистика. То е оценка от вътрешен човек на сектора, който има пряка комуникация с двете страни на пазара. То трябва да се чете с резерва — асоциациите имат интерес да представят сектора в по-тежко състояние, когато искат интервенция от държавата. Но дори ако реалното число е половината — около 770 милиона лева — то е безпрецедентно за български условия.
Много по-важно от точното число е, че същата картина се потвърждава от три независими страни. От страна на земеделците — чрез асоциациите им. От страна на търговските фирми — чрез директни разговори, които журналисти на сектора водят с тях. И от страна на самото министерство на земеделието, което през април 2026 г. призна, че над 800 проекта по ПРСР 2014-2020 на стойност над 143 милиона евро са останали нереализирани, защото „бенефициентите са се отказали или са забавили изпълнението“ — официално институционално признание, че значителна част от стопанствата не разполагат с инвестиционен ресурс дори когато европейско финансиране им е било осигурено.
Според регионален дистрибутор на торове в Североизточна България, говорил при условие на анонимност, над една трета от вземанията към земеделски клиенти към пролетта на 2026 г. са просрочени с над 90 дни. Това е счетоводна граница, отвъд която според стандартите вземането се класифицира като „проблемно“ и започва да изисква провизии в баланса на доставчика. Когато една трета от търговските вземания на сектора са в това състояние, рекламодателят става кредитор по неволя — и започва сам да се клати.
Третият индикатор: Фарм Сенс
На 4 декември 2025 г. „Фарм Сенс“ — най-големият зърнотърговец в Добруджа, дружество с 32-годишна история, със зърнобази и силози в Североизточна България, автопарк, логистика и експортна дейност — подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност. В исковата молба до съда мажоритарният собственик Пламен Борисов посочва като причини неблагоприятното развитие на пазара на зърно за реколта 2025, натрупани дългове към банки и доставчици, и невъзможност да продаде активите си — зърнобази, камиони — заради липса на интерес от потенциални купувачи.
Тази последна подробност е по-важна от очевидния факт на самия фалит. Един регионален зърнотърговец, който се опитва да продаде зърнобази в Добруджа и не може да намери купувач, ни казва нещо за състоянието на целия пазар. Зърнобазите са актив, който в нормално време се купува от други зърнотърговци, от инвеститори, от стопанства, които искат да интегрират съхранение в дейността си. Когато никой не ги купува, това означава, че целият регионален пазар е в положение, в което допълнителни активи са пасив, не възможност. „Фарм Сенс“ не е случай. „Фарм Сенс“ е симптом.
Сам Борисов формулира това в искова молба, която рядко звучи така директно: „20 години в България се субсидират площи, а не земеделие. Не почва, не вода, не знания.“ Това е свидетелство от вътрешен човек, който губи бизнеса си, и което казва нещо структурно за модела на българското земеделие — модел, който беше градян около плащания на декар, около възможно най-малко изисквания за вложения и инвестиции, и около допускането, че пазарът ще се грижи за останалото. Сега пазарът показва, че няма да го направи.
Четвъртият индикатор: големите стопанства
Една устойчива нагласа в българското земеделие е, че малките стопанства фалират, а големите оцеляват — заради икономии от мащаба, заради преговорна сила пред търговците, заради достъп до субсидии. През 2026 г. тази нагласа повече не е вярна.
Стопанствата под 100 декара в България практически не съществуват като пазарни играчи — те са семейни, полупрофесионални или се поддържат за получаване на директни плащания. Стопанствата от 1000 до 3000 декара — гръбнакът на българското зърнопроизводство — са в най-уязвимото положение в момента, защото имат достатъчно разходи, за да бъдат натиснати от поскъпване на инпутите, но недостатъчен мащаб, за да издържат година-две на нулева или отрицателна доходност. Голяма част от тях оперират на ръба.
Но изненадващото е, че големите също се клатят. Известно е стопанство със сто хиляди декара в Северна България, което през 2026 г. не плаща ренти на собствениците на земя. Това е показателен индикатор, защото рентата е традиционно последното задължение, което едно зърнопроизводствено стопанство престава да плаща — преди това се изтегля кредит, преди това се отлагат плащания към доставчици, преди това се продава техника. Когато голямо стопанство престане да плаща ренти, означава, че всички предходни нива на финансово справяне са изчерпани.
Банките все още не са обявили официално влошаване на портфейла си към земеделието. Това може да се чете двояко. Едното четене е, че проблемът все още не е достигнал до банковия сектор — тоест стопанствата обслужват кредитите си, дори ако не плащат на доставчици и арендодатели. Другото четене е, че банките преструктурират тихо, без да правят проблемите видими в отчетите си — практика, която е позната от други периоди на криза. Точна оценка кое от двете е вярно ще има, когато започнат да излизат финансовите отчети за 2025 г. на големите стопанства.
Контекстът: не сме сами
Това, което се случва в България, не е български феномен. То е регионален, и в по-широк смисъл — европейски.
В Румъния анализ на компанията Infinexa, специализирана в преструктуриране на затруднени предприятия, показа, че броят на обявилите несъстоятелност в селското стопанство се е увеличил с 181,8 процента през първото тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Делът на земеделието в общите процедури по несъстоятелност е скочил от 9,6 процента на 20,7 процента — за една година. Анализът е изграден върху балансите на 500-те най-големи земеделски производители и зърнотърговци в Румъния, интегрирани с данни от Националния статистически институт, годишните доклади на Националната банка, данните на Метеорологичната администрация и преки наблюдения от съдебни административни мандати. Тоест Румъния знае какво се случва в собственото си земеделие. България не знае.
Старши партньорът на Infinexa, Мирча Шомля, формулира тезата така, че си струва да се повтори: „Проблемите са структурни, не циклични. Една добра реколта не може да обърне три години натрупани загуби и дългове, отложени чрез мораториуми, които едновременно станаха дължими през август 2025 г.“ Това е важен момент — мораториумите от ковид периода и от началото на войната в Украйна са изтекли. Дълговете, които бяха отложени, са станали дължими. И стопанствата, които разчитаха на тези отлагания, за да оцелеят, сега са в позицията да платят всичко наведнъж в момент, в който маржовете им са под натиск от всички страни.
На европейско ниво Алиансът за земеделие и сътрудничество предупреди през април 2026 г., че между 20 и 25 процента от земеделските производители в Европейския съюз могат да се откажат от дейността си през следващите дванадесет месеца, ако не бъдат предприети мерки за повишаване на доходността. CBAM — Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите — добавя 820 милиона евро допълнителни разходи върху европейските фермери само за 2026 г., разход, който ще нарасне до 3,4 милиарда евро до 2034 г. Това е политически наложен разход, въведен в момент, в който секторът е най-малко способен да го поеме.
Защо няма български анализ
Една статия от вида на Infinexa в Румъния — публичен анализ, изграден на балансите на 500-те най-големи производители и търговци, интегриран с национална и финансова статистика — в България не съществува. Това не е защото някой я забранява. Това е защото няма институционален или частен капацитет тя да бъде направена.
Министерството на земеделието няма аналитично звено, което да следи финансовото състояние на сектора в реално време. Държавен фонд „Земеделие“ оперира предимно като платежна агенция, не като мониторинг на устойчивостта на бенефициентите си. Българската народна банка има данни за банковото кредитиране на сектора, но не ги публикува по сегмент достатъчно подробно, за да позволи независим анализ. Стоковата борса предоставя ценова информация, но не финансова. Асоциациите на сектора имат частична картина — но всяка от тях я представя през призмата на собствените си интереси, което е разбираемо, но не замества независимия анализ.
Резултатът е, че решенията за политика се вземат върху интуиции и лобита, не върху данни. Това беше възможно в спокойни времена. Сега не е.
Какво следва
Без да правим прогнози, някои въпроси се очертават с яснота, която не може да се избегне. Първо: ако наистина 1,5 милиарда лева — или дори половината от тази сума — задължения висят между фермери и търговски фирми, те ще трябва да се развият по някакъв начин през следващите дванадесет до осемнадесет месеца. Възможностите са три. Едни стопанства ще успеят да изплатят, ако цените на изхода се вдигнат — което зависи частично от Ормуз, частично от глобалното търсене, частично от късмета. Други ще бъдат преструктурирани — формално или неформално, чрез доброволно споразумение с доставчиците. Трети ще влязат в несъстоятелност, индивидуално или вълнообразно. Кое от трите ще доминира, зависи от това как ще се развие следващата стопанска година.
Второ: рекламодателите на агро-медиите — дистрибуторите на торове, препарати, семена и техника, чиято финансова съдба е директно свързана с тази на стопанствата — започват да усещат натиска първи. Когато един дистрибутор губи една трета от вземанията си в просрочие, той не може дълго време да поддържа същата дейност. Това е верига, която се разпада отзад напред: фалитите на стопанствата водят до натиск върху търговските фирми, който води до по-малко рекламни бюджети, който води до натиск върху медиите, които отразяват сектора. Земеделците няма да научат за собствената си криза, ако медийната екосистема, която ги обслужва, се свие първа.
Трето: следващата ОСП и националният план за нея — които ще се договарят през 2026 и 2027 г. за периода 2028-2034 — ще бъдат вземани в условия, в които българското земеделие няма да има преговорна сила, ако влезе разделено и финансово отслабено. Брюксел не преговаря с шепа уплашени асоциации. Брюксел преговаря с консолидирани национални позиции, подкрепени с числа. Числата трябва да се произведат сега.
Четвърто и последно: загубата от 218,8 милиона евро по ПРСР 2014-2020, призната от министерството на земеделието през април 2026 г., не е изолирано събитие. Тя е симптом на същата по-широка институционална слабост — невъзможността да се планира, мониторира и адаптира в реално време. Същата слабост, която прави възможно днешната тиха вълна на неплатежоспособност да остане без официално име и без публична статистика. Един и същ модел на администриране произвежда и двата резултата. Те няма как да се поправят отделно.
Вместо заключение
Кризата в българското земеделие през 2026 г. още няма официално име. Тя няма да го получи, докато някой институционален субект — министерството, Българската народна банка, Държавен фонд „Земеделие“, или независим анализатор от частния сектор — не я измери и не я опише. Засега тя се вижда през индикатори, които всеки от нас, който работи близо до сектора, познава: продажбите на техника, които се сринаха; рекламодателите, които не получават плащания; стопанствата, които спират да плащат ренти; зърнотърговците, които не могат да продадат собствените си зърнобази; европейските пари, които се загубват, защото бенефициентите нямат собствен принос.
Това, което видяхме вчера на световния пазар на петрол и торове, не остава абстрактно. То се отлага върху всеки декар българска земя, върху всеки баланс на стопанство, върху всеки търговски кредит, който вече не се обслужва. Връзката между Ормузкия проток и фермера в Добруджа не е метафора. Тя е счетоводна. И докато няма институция, която да я измери, ще има хора, които да я опишат — защото тя не престава да съществува, само защото никой не я брои.
Ася Василева
